От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 845
[ad id=“225664″]
Спартак, предводителят на най-голямото робско въстание в античността, е тракиец от племето меди, живял по поречието на р. Струма, край днешния град Сандански. Попаднал в римски плен, той е продаден в робство и взет в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа. През 74 г. пр. Хр. организира около 70 гладиатори (траки и келти), с които избягва от школата и започва да сформира въстаническа армия. Нанася няколко поражения на римските войски, командвани от преторите Глабър и по-късно от Вариний. През 72 г. пр. Хр. разбива последователно войските на консулите Гай Корнелий Лентул и Луций Гелий Попликола и на проконсула Лонгин. Срещу Спартак е изпратена нова римска армия, командвана от Марк Лициний Крас, която успява след тежко сражение да разбие въстаническите войски в областта Апулия. През целия си живот Спартак не забравя родната Тракия и мечтае да завърши дните си под нейното синьо небе. Личността на най-талантливия пълководец на античността, както и организираното от него най-голямо въстание срещу Рим, са извор на вдъхновение за много, включително и съвременни, писатели, които доизвайват образа на тракиеца като герой.
