Страхът ражда болестите, твърди Михаил Лежепëков
Наркотиците, които човешкият организъм сам изработва, са много по-страшни от белия прашец и подобните му. Може да не ви се вярва, но постоянното чувство на обида и неудовлетвореност също е наркотично състояние за много хора. Емоцията стимулира определени центрове на мозъка и постепенно човек започва да изпитва наркотичен глад за раздразнителността и депресията. Неслучайно състоянието на обида е нещо обичайно за нашето общество – раздразненият, недоволен човек се възприема едва ли не като норма, а усмихнатият предизвиква недоумение. При това на хората дори през ум не им минава да обвинят себе си за лошото си настроение. Напротив, те винаги имат под ръка някой „виновен“ – родителите, съпругът, децата, началникът, правителството…
[ad id=“225664″]
Особено внимание според основателя на движението „Екология на човека“ заслужава емоцията на ревността. Децата ревнуват родителите си, родителите – децата, приятелите се ревнуват помежду си, съпрузите – също…
Михаил Лежепëков разказва за едно момиче, потърсило помощта му, заради непрекъснати нощни пристъпи на треска, депресия и желание за самоубийство. В процеса на работа с пациентката той установил ключовата ситуация в нейното детство – ревността на майка й и бягството на баща й. След време момичето забравило за това, но организмът му „запомнил“ емоцията, породена от ситуацията, и химическите реакции, предизвикани от ревността, му станали необходими.
Друга пациентка страдала от рак. Лежепëков открил, че преди много години сегашният й съпруг, тогава още нейн любовник, се направил, че не е с нея пред свои близки. И в двата случая откриването на причината със съзнателното участие на пациентките било началото на изцелението. А след време изчезнали и депресията, и треската, и дори ракът.
[ad id=“263680″]
Страхът ръководи живота ни, твърди Михаил Лежепëков и едва ли не всички човешки емоции могат да бъдат сведени до него. В страните от бившия соцлагер страхът има няколко особено актуални лица: страх от загубване на работата, страх от оставане без средства за съществуване, страх за бъдещето на децата, страх от гладна смърт, страх, че не можеш да бъдеш нормален член на новото общество, страх пред новото пазарно мислене и т.н. А натрупването на огромни количества страх през годините стои в основата на открития от Лежепëков „синдром на хроничната умора“. Изследванията, които той прави с български и американски специалисти, установяват, че този синдром е хранителна среда за всички болести – от настинката до СПИН. Най-сложното в борбата с него е, че става дума за практически здрави хора от гледна точка на медицината.
Лечението на Лежепëков започва с предсказване на… миналото, с откриване на онази случка в него, която „държи“ ключа към днешното състояние на човека. Да си признаем собствените си желания и чувства. Да осъзнаем, че те управляват, а не ние тях. Да си признаем, че се обиждаме не защото ни обиждат, а защото това ни харесва…
