Ако доскоро в България беше модерно да се управлява през телевизора, в момента виждаме да се налага управление на самия телевизор, пише Полина Паунова по повод растящото влияние на Слави Трифонов и неговото шоу.
„Уважаеми сънародници, всички подозираме, че политиците ще направят всичко възможно да не приведат в действие вашето, нашето решение от референдума. Защото в крайна сметка те трябва да приемат законите, с които да променят политическата система. И тъй като този закон за мажоритарния избор лично ги ощетява, те най-вероятно няма да искат да го приемат. Понеже аз не съм сигурен, а само предполагам, че ще направят така, реших да ги попитам как мислят да приведат в действие вашите, нашите решения от референдума.“
Тези думи са на шоумена Слави Трифонов, който в четвъртък привиква лидерите на парламентарно представените партии, за да им поиска обяснение не дали, а кога ще бъдат приети резултатите от допитването, инициирано от неговото развлекателно предаване.
Отсега е ясно как ще протекат разговорите*. Слави Трифонов и неговият екип сценаристи ще вадят “данни“ от Уикипедия, а партиите, които и без това знаят, че са мразени, ще се чудят как да се „поотъркат” в народа, обяснявайки, че ще се съобразят с волята на суверена. Макар добре да знаят, че подобни промени (написани неграмотно и напълно неприложими) просто няма как да се случат. Ситуацията е доведена до абсурд: от едната страна са шоумените, които възползвайки се от омразата срещу политическата класа, вкараха властимащите в капан, а от другата страна са самите властимащи (без значение дали са управляващи или опозиция), които осъзнават, че в основата на тази налудна ситуация стои не авторитетът на Трифонов, а тяхното лично падение.
Не подкрепа за Трифонов, а бунт срещу политическата класа
Масовото гласуване на референдума не бива да се интерпретира като подкрепа за въпросите, зададени от „Шоуто на Слави”. Защото повечето от хората, отговорили на питанията с „Да”, просто не знаят какво се крие зад тях. Масовото гласуване на това допитване трябва да се тълкува по-скоро като бунт срещу корумпираната политическа класа.
Отчаянието и разочарованието, гарнирани с безпомощен гняв, съвсем логично предизвикаха подкрепа за въпросите на референдума. А тази подкрепа доведе на свой ред до новото самочувствие на Слави Трифонов, изродило се в свикване на своеобразен телевизионен „народен съд“, който чрез манипулации и изкривяване на истината да нарочва инакомислещите за врагове на народа. Едно шоу „разстрелва“ журналисти (става дума за случая с нашия колега Иван Бедров) и привиква политици от името на народа. Но си остава загадка кой точно е упълномощил телевизионния водещ да се изживява като говорител на българското население. Само личност, получила доверие на избори, може да претендира да бъде говорител на народа. А случаят с „Шоуто на Слави“ определено не е такъв.
Съучастникът
Слави Трифонов си има и съучастник. И това не са неговите сценаристи, които късаха снимка на президента в ефир и показваха лицата на конституционните съдии. Съучастник е най-голямата частна телевизия в България, която вече дари на европейската политика Николай Бареков.
В продължение на една година по тази телевизия се води политическа пропаганда. В продължение на една година нейно предаване е активен участник в политическия живот, без обаче да подлежи на системен контрол (избори), който да измери реалната му тежест. Така тази телевизия изглежда като организационен партиен секретар. Нещо като Цветан Цветанов за ГЕРБ: свежда до знанието на народа волята на вожда. В този ред на мисли най-голямата вина носи не Слави Трифонов. Той очевидно е само продукт. На кого – историята ще покаже. Но е факт, че в момента в България се създава опасен политически прецедент. И това не е самият референдум.
Както знаем, резултатите от допитването не са обвързващи, тъй като референдумът не получи необходимата подкрепа. Ето фактите: избирателите в България са точно 6 865 086 души. На референдума гласуваха 3 487 970 души, от които не всички отговориха с „Да“ на зададените въпроси. Така прословутото допитване не получи необходимия брой гласове, за да стане задължително. По нормалната логика това означава, че т.нар. „народ“ или “суверен“ е срещу въпросния референдум. Да, резултатите изобщо даже не са за пренебрегване – те съвсем ясно показват бунт срещу системата. И затова оттук нататък политиците трябва сериозно да помислят как да прекроят тази система.
Опасен прецедент
Но разговорът е не за самите резултати, а за опасния политически прецедент. Ако Бойко Борисов успя да наложи управление през телевизора, в момента виждаме да се налага управление на самия телевизор. А това е по-опасно дори от диктатура, тъй като в повечето случаи диктатурата поне идва на власт в резултат от избори.
Това е нова политическа ситуация, която създава чудовище с неясно влияние. Митично създание (самó създало мита за себе си), което привиква партиите на политическо съревнование, без обаче да участва в него. Проект, който не се явява на избори, но „управлява“. Или поне така казва. И ще го казва, докато не стане факт. Също както твърди, че референдумът е валиден.
*Текстът е писан преди срещата на Слави Трифонов с лидерите на парламентарно представените партии.
