Скъсани са ни хайдушките дрехи, Йово! Ръждяса до дръжката ножа

Ти ли си, Йово?!…Познах те по ножа,
с който превърна ръцете си в снопи.
Помня безногата ти, сляпа кожа
как се сбогуваше бавно с живота!
Пак ли дошъл си за твоята Яна,
как е да питаш и да ме разпитваш?
Няма я днеска в България, байно льо!
Твоята Яна в чужбина се скита.
Мие чинии или пък слугува.
Нощем прегръща студено възглаве.
Връща се само, когато сънува.
Плаче насън, както плаче наяве.
Кой и какво я прогони оттука
дълго ще питаш, но как да ти кажа,
като отдавна сме сгазили лука
и няма помен от твоята вяра!
Тези синджири, с които я взеха,
днес тя сама вместо накит си сложи.
Скъсани са ни хайдушките дрехи,
Йово!… Ръждяса до дръжката ножа…
Стига ме мъчи с въпроси!…Върви си!
Няма я клетата, хубава Яна!
И като камъни твоите мисли
падат по моята тъжна България…