Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.
Сирни Заговезни е винаги в неделя. Тази година се почита на 26 февруари.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. По-младите искат прошка и целуват ръка на домакините. Поради това празникът е познат още и като Прошка. Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Исус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“
На Сирни Заговезни се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството – главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
