Сипвам си чаша питие, но не отливам за Бог да прости. Да бе, ще хабя питието…

Тези земи са пълни с богове. Напълзели са навсякъде и нищо не става без тяхно съгласие. Разхождат се в скъпи лимузини, махат с каскети през прозореца или от някоя трибуна. Подписват дълги и неразбираеми фермани, седнали на някой пухкав облак, разположен нейде из висините.

[ad id=“225664″]

Съдбите на хората са в техни ръце. Изглежда, че ще векуват. После ритват камбаната и напускат земята, легнали в някой лъскав ковчег, гушнали букет рози в скута си. Ковчег-лимузина – заради него се правят на богове цял живот. За да легнат в ковчег-лимузина.

Знаете ли че съм извратен? Искрено се кефя, когато поредният от тях опъне кънките. Става ми едно драго на душата. Наливам си чаша питие, но не отливам за Бог да прости. Да бе, ще хабя питието. Искам и да се усмихвам, да празнувам дори. А не мога. Поглеждам навън и навсякъде виждам злото, сътворено от тях. Това оставят зад себе си. Дошли са на този свят, за да сътворяват зло.

[ad id=“263680″]

А кажете сега, че изчадията на Шейтана вече не са сред нас.

Автор: Хасан Ефраимов

Кой е Хасан Ефраимов и неговите шейтани, докторът-гинеколог, майсторът на разказa и още от него можете да прочетете ТУК


image0 (9K)