Когато бях ученик в Първа мъжка гимназия в Плевен си уреждахме срещи на „стъргалото”. Не сме си давали сметка, че тази дума не е станала част от ученическия жаргон случайно. Нещо повече, това не е жаргонна дума и за нея има много писано. И не е само Плевен, където една определена улица за вечерни разходки на българската младеж, се е наричала стъргало.
[ad id=“225664″]
Моята, починала вече, приятелка Недка от с. Селце, Мъглижка община, казваше на процеп или тясно отстояние „рáзструга”. Найден Геров добавя разтрог, разстрога – пукнатина, цепнатина, междина.
В своя Етимологически и правописен речник на българския книжовен език от 1941 г. проф. Стефан Младенов сочи и следните примери:
струга- ‘тесен проход, през който пропускат овцете при доене, стърга’,
собствено географско нарицателно –град край Охридското езеро,
от езика на Кирил и Методий – строуга (струга),
рус. струга ‘дълбоко място,локва от пресъхнала рекичка’,
пол. struga ‘поток, струя’,
чеш. strouha ‘вода, канал, канавка’,
пастирски термин, разпространен във всички балкански страни.
[ad id=“263680″]
Д. Атанасов в „Проза” бр. 8 от април 2009 г. сочи, че думата „струга” е със старобългарски (което според мене значи от езика на Кирил и Методий) произход и означава тесен планински проход или тесен проход (стърга), по който овцете се пропускат за оглед и доене преди да влязат в кошарата. Петър Добрев обяснява стърга с оглеждане, сгледа. В памирските езици (афгански и пущунски), добавя той, стърга значи „око” , т.е. двете тълкувания се свързват с идеята, че прекарването на овцете през тесния проход (какъвто е изкуствения канал) дава възможност за оглеждането им.
И така се връщаме към началото, където очевидно стъргалото е място за оглед, сгледа между младежите. Думата е очевидно древна българска, типична за скотовъдците българи.
