Светослав Диамандиев: Моравската мисия е измислица

Българската историография, основавайки се на Пространните жития на Константин Философ и Методий, решила, че Братята са отишли в Моравия през 863 г. по указание на византийския василевс Михаил ІІІ, за да занесат на местните славяни, поръчана от него и създадена за тях, оригинална славянска писменост.

[ad id=“263680″]

..

Тази постановка е богата с противоречия и абсурди. Преди да започна коментара си върху тях, ще цитирам текста от Житието Кирилово (ЖК), което се различава от съответния текст в Житието Методиево(ЖМ), отнасящ се до събитието:

Моравският княз Ростислав…изпрати (пратеници) при цар Михаила с тия думи: „Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. За това, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни.

Царят…повика Философа Константин (ФК) и като го накара да изслуша тази молба, рече му: „Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе.” Философът отговори: „Макар, че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език.” Той знаел, че ако създадял писменост на език различен от езиците на триезичната догма щял „да си спечели име на еретик.”

Василевсът му признал, че не е установено да са имали тези народи своя писменост, но ако философът поиска (може би да наруши безпроблемно властващата догма на триезичието), Бог би могъл да му го даде.

„Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи:..”

Царят (василевсът) изпратил философа с много дарове за Ростислав, като му написал послание: „Бог … направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало до сега, освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език.” В посланието си до княза царят препоръчва на княза да приеме Константин, човека, на когото Бог е открил тези букви „…като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни и преходно богатство.” По-нататък Михаил внушава на Ростислав, че ако бъде ревностен и утвърди успешно делото, ще остави в тоя век и в бъдещите „спомен за себе си, подобно на великия цар Константин.”

И по-долу: „Като узна за него (ФК – доб. моя С.Д.) папата прати да го повикат.” Когато Константин пристигнал в Рим, папата излязъл, заедно с всички граждани, да го посрещне. След това папата приел славянските книги и ги осветил. По-късно „отслужиха литургия в църквата на свети апостол Петър на славянски език…”

От горният текст ще извлека заложените в тази нелогична легенда внушения и ще направя по всяко едно от тях моите коментари:

1. Преводачът от запазените преписи на ЖК използва за населението на княжество Моравия етнонима „славяни”.

– Текстът, от който е направен превода, не е достъпен. Знае се, че най-старият известен препис на Владислав Граматик е от 1469 г. Изследователите признават, че преписвачите са внасяли промени в текста твърде свободно. Не съм могъл да установя какъв е бил етнонима на населението на Моравия в екземпляра, от който е направен ползвания от мене превод. Най-елементарната справка за този термин през IX век съобщава, че това население е било сбор от отделни племена и не е имало общото име словени или славяни. Във Византия и другите западни европейски страни са ги наричали „склави” като отражение на техния цивилизационен статус. Това наименование се е запазило там и до днес. Както се знае етнонимът „славяни” се появява в книга на Мавро Орбини, издадена през 1601 г. Въпреки това, преводачът използва без неудобство и в разрез с историческата обстановка през IX век спорното понятие „славяни”. По-долу ще спазя възприетата от славистиката традиция и ще използвам етнонима „славяни”.

2. Владетелят на славянското княжество Моравия бил изпратил до византийския император Михаил ІІІ пратеници с послание-молба. Географското местоположение на княжеството Моравия не е уточнено в текстовете на Панонските легенди (Житията на Кирил и на Методий)

– Петер Юхас доказа, че през IX век в Европа са съществували две географски области, респективно две славянски княжества, по поречието на две реки с наименованието Морава. Българска Морава се влива в Дунава източно от Белград и тече успоредно на сегашната сръбско-българска граница. Северната Морава дава водите си на Дунава северозападно от Братислава. Южното славянско княжество е било наречено от василевса писател Константин VII Велика (Голяма) Моравия и се е простирало на юг-югоизток от Белград, а другото – просто Моравия, е било далече на север, на територията и в съседство на днешна Словакия. Княжеството Велика Моравия е носило името Българска Моравия, защото още от времето на цесáр Омуртаг нейните съставни племена – тимочани, браничевци и абодрити са били български поданици, обитаващи българска територия. Освен това тази територия е била в диоцеза на Римската църква.

Катедрата на свети Петър и Константинополската патриаршия са били по това време в остри религиозни и икономически противоречия, често изразявани с анатеми и други подобни. Ябълката на раздора е богатството на империята България. Целта на двете основни църкви е да християнизират под своя опека многобройното й население.

3. Ростислав (Растица) бил съобщил на василевса, че неговия народ „се отметнал от езичеството и държал християнския закон”.

– П.Юхас съобщава, че сред северните славяни християнството е било възприето още около 830 г.

4. Растица бил помолил Михаил ІІІ да му бъде изпратен епископ и учител, който да обясни на поданиците му истинската християнска вяра на техния език.

– Искането на Растица да му бъде изпратен епископ подсказва, че покръстените славяни в неговото княжество не са имали пастир. Ако приемем, че славяните от северна Моравия, са били християнизирани още около 830 г. трябва да признаем, че това е било сторено от църковници на римската църква. А те не биха оставили новото си паство без наставници. Противоречие, което не би било допуснато от автора на оригиналния текст на Житието, за когото се предполага, че е един от учениците и съратниците на Философа Константин. Подкрепа на това ми мнение намирам в ЖМ, където е казано, че в Моравия имало латински, немски и гръцки свещеници, но те не учили народа на истината. Тези податки насочват читателя към извода, че Моравия на Растица е северната Моравия.

Що се отнася до сана на Константин дължа да съобщя, че според ЖК той е бил назначен за библиотекар на патриарха в църквата „Света София”, при което е бил постриган в монашество. Не се съобщава да му е било дадено монашеско християнско име. От друга страна, в същото Житие се разказва, че 50 дена преди кончината му в Рим, Константин „приел монашески образ“ и се нарекъл Кирил. От разкритото така противоречие се разбира, че първото пострижение е било измислено, за да оправдае фиктивното „изпращане” на Философа в Моравия с религиозна мисия. Измишльотина, която не може да е дело на кой да е от учениците на Братята.

Няма свидетелство, че преди изпращането му за Моравия, Константин е бил ръкоположен за свещеник или епископ. От това трябва да направим извода, че има очевидно противоречие в смисъла на разглежданите текстове и че василевсът не е изпълнил молбата на Растица. Фактически, Братята, установили се в главния град на Българска Моравия, са превеждали християнските Писания от гръцки на български. Имам предвид новия език на Кирил и Методий – компилация от говорите на българите, траките, славяните и аварите или хуните, наречен от мен Език на единението на българите.

5. Василевсът, познавайки добре възможностите на Философа, бил преценил, че друг освен него не може да изпълни молбата на княза.

– Задача, която в никакъв случай не може да ангажира огромните възможности на учения Константин. Това мое становище неминуемо споделя позицията на автора на оригиналния текст на Житието и то изключва да е цитирания текст дело на този автор. Може да се мисли, че тази добавка в оригинала на Житието е направена, за да се оправдае настъпилия през 863 г. разрив в отношенията на Братята с властите в Константинопол, след като се разбрало, че те са напуснали тайно Византия и са се установили в Българска Моравия, за да отпътуват по-късно за Рим.

6. Константин бил проявил готовност да вземе участие в религиозното просвещение на славяните на Ростислав, стига те „да имат писменост на своя език”.

– От този текст се разбира, че Философът е възприел молбата на Растица да създаде религиозна литература, необходима за църковните служби. Той си е дал сметка, че за да се направят преводи на християнски текстове на славянски език е следвало славянската писменост да бъде призната от православието като достойна за целта. В противен случай го е грозяла опасността да го обявят за еретик, нарушил властващата в момента в Европа и в Близкия изток триезична догма.

Прави впечатление, като че ли авторът на разглеждания текст от ЖК не е разбирал понятието „писменост” като „букви”. Писмеността, за която вече говорих, е съвкупност от литературен език и фонетически съответстваща му азбука.

7. Василевсът не бил притежавал доказателства, че славяните са оставили писмени паметници.

– Религиозната книжнина, създадена от Братята не е на славянски език. Установено е, че славянски книжовници от Киевската Рус са оставили писмени паметници едва след християнизирането на „россияните”, както нарича местните князе и техните едноплеменни поданици големият руски историк от началото на XIX век Н.М. Карамзин. Покръстването на населението от територията на днешна Украйна е осъществено от княз Владимир един век след Преславския събор (893 г.), на който Българската държава приема Кирило-методиевския език като държавен, църковен и говорим. Впрочем, съхранените древни писмени паметници извън България, написани на Кирило-методиевския език, наричан от россияните „църковнославянски език”, свидетелстват, че литературните езици на славянските народи се основават на езика, създаден от Братята.

8. На информацията от василевса, че славянска писменост не била намерена до тогава, Философът бил изказал притеснение, че ако той работи с такава, ще си спечели името на еретик, на което василевсът го бил успокоил, като добавил, че ако Философът го поиска, Бог ще му го даде (не се разбира какво е щял да даде на Философа Бог – дали просветлението да създаде славянска писменост или прошка за нарушаването на триезичната догма). От писмото, което Михаил ІІІ изпратил по Философа и неговите хора до Растица, се разбира, че с поощрение на василевса са били открити букви на славянски език, за да могат да се причислят и славяните към великите народи „които славят Бога на своя език”.

-Така формулирана информацията е нелепа. Буквите не са основа на писмеността. Те могат да бъдат използвани само заедно с литературен език, който има известни на пишещия и на четящия граматични норми и фонетика, съответстваща на звуковото съдържание на азбучните символи. Освен това, не са буквите, чрез които се извършва религиозната служба. Очевидно славистиката и до днес не изчиства това безсмислие.

– Една подобна постановка на проблема поставя гръко-римската върховна власт на Византия в позиция да е поощрила нарушение на триезичната догма. И още повече, да пренебрегне гръцката азбука. Знаем, че гръко-римската цивилизация е предлагала и налагала навсякъде, където е могла своя опит, постижения и цивилизационни постижения. Гърците са дали своята азбука на римляните; на българите – кирилицата, а те от своя страна са я споделили с източните славяни и сърбите.

– Абсурдно е да се мисли, че върхът на византийската власт е могъл да даде подобни указания. Несъмнено текстът, отнасящ се до Моравската мисия, е променен и тази промяна е направена в изходния за превода препис на Житието след много столетия и в земи, отстоящи на хиляди километри от театъра на реалното събитие. Не е възможно да е този текст създаден от византийски книжовник по понятни причини, както и от предполагаемия автор на Житието, който е познавал много добре византийската мания за уникалност. Оформя се извода, че въпросната манипулация е дело на некомпетентен средновековен автор. И още по-точно – проява на руския стремеж да се докаже, че не българите, чрез Кирило-методиевската писменост, са създали реални предпоставки за изграждането на литературните езици на славянските народи, а това е сторено от славяните Кирил и Методий в славянското княжество на Растица, за да бъде то отгледано и развито в славянска България. „Народното самохвалство на руснаците” се проявява и днес в изявления на руски политици, че кирилицата (но те разбира се не знаят, че е имало и Глаголица) е била създадена на територията на Македония. Нали македонците твърдят, че за разлика от българите са чисти славяни.

– Версията за даденото от императора на Византия указание да се създаде славянска писменост на базата на език, различен от езиците на триезичната догма и азбука различна от гръцката е абсурдно и безпрецедентно за времето и същността на Източната Римска империя. Очевидно този текст е исторически безпочвен, т.е. той е груб фалшификат.

9. Съобщава се, че Философът е имал сътрудници.

– Българската църква нарича братята Кирил и Методий и техните сътрудници Светите Седмочисленици. Аз ги нарекох Школа за българска книжовност.

10. Василевсът бил изпратил по Философа послание до Растица, в което бил написал, че Бог направил да се изпълни неговото желание да се открият букви на техния език.

– Както се вижда от цитираното по-горе съдържание на ЖК, Ростислав не е изказвал такова желание. Очевидно манипулаторът е объркал представите си за логиката на нещата. Този текст не може да бъде създаден от пряк участник в събитията, каквито са били сътрудниците на Философа.

11. Царят бил изпратил на Ростислав Философа Константин като дар по-скъп от злато и преходни богатства.

– Странно е съобщението, че Михаил ІІІ бил изпратил Философа Константин в дар на Растица. Немислимо и безпрецедентно е твърдението, че василевсът ще изпрати учен и авторитет като Философът Константин в дар на един дребен славянски княз. В Римската империя няма такава практика. Този текст не може да е иносказателен. По-скоро манипулаторът на Житието е дал по този начин оправдание за това, че Братята не са се завърнали във Византия. Явно това е написано от хора, които са привикнали към практиката да се даряват човеци. Не случайно княз Святослав Киевски е споделил с майка си Олга, че ако се установи в Преслав ще може да участва в международното разделение на пазарните ниши като доставя мед, кожи и роби. Този факт ни насочва да мислим, че именно киевско-московските книжовници са автори на всичките тези промени на оригиналния текст на ЖК.

12. Михаил ІІІ бил призовал Ростислав да затвърди успешно делото на Константин, за да получи срещу това своята награда и в тоя и в бъдещия век, като остави „спомен за себе си в бъдните поколения, подобно на великия цар Константин.”

– Този текст е толкова високопарен, че в никакъв случай не би могъл да излезе изпод перото на хора, познаващи грубата действителност на ромейската власт. Един василевс на Византия не би си позволил в никакъв случай, независимо от неговата дипломатичност, да сравнява мимолетния владетел на малка славянска общност с величието на първия християнски владетел на Източната Римска империя. Това е фалшификат, сътворен от слабо познаващ политическата обстановка през разглеждания период и в никакъв случай не би могло да бъде сътворен от съратниците на великите български просветители.

13. Папа Адриан II бил осветил славянските книги и бил разпоредил да се отслужи литургия на славянски език в църквата на апостол Петър.

– С тази измислица се внушава на неосведомените читатели, че цезаро-папистът Михаил III е пренебрегнал триезичната догма, от която е бил кръвно заинтересован. Нещо повече – папата бил разрешил да бъде използван славянския език за литургийни служби и то не къде да е, а в църквата на апостол Петър. Не съществуват в древните писмени свидетелства доказателства за подобно отклонение от правата вяра. Напротив!

Заключение: Кореспонденцията между василевса и Растица, както и загрижеността на първия за християнизирането на славяните, е много малко вероятна, защото Велика Моравия, а още по-малко малката северна Моравия, са били извън зоната на интереси на Византия. Каза се, че Велика Моравия е българска територия в диоцеза на Апостолическата църква, а северната Моравия е под прекия контрол и влияние на франките, т.е. религиозно на Римската църква. Това състояние на нещата прави невъзможно изпращането на византийски пратеници в земи, зависими от други големи империи, като Свещената Римска империя и Българската империя.

В текста, според който Михаил ІІІ решил да изпрати Философа Константин за просвещението на славяните и за укрепване на православието в Българска Моравия, има непознаване на историческата обстановка в района и нескопосано фалшифициране на текста на ЖК. Панславистите са решили „да изпратят” Кирил и Методий на север чак в територията на днешна Словакия. Желания, за които не са намерени никакви доказателства. Впрочем, основанията на панславизма да твърди, че Моравската мисия е била осъществена на словашка територия, се съдържат единствено в коментирания тук текст, според който славяните на Растица били по време на обсъжданата кореспонденция вече християнизирани. Исторически факт, чието използване е очевидна манипулация.

Ако допуснем и за миг, че славянската писменост е била създадена от Светите Седмочисленици или от наречената от мен Школа за българска книжовност, трябва да се очаква, че през четирите години на пребиваване и активна преводаческа дейност на българските просветители в Българска Моравия, все щеше да се запази някой писмен паметник или част от такъв за бъдещето. Това, с най-голяма доза вероятност, е могло да се случи в цивилизована Чехия. Въпреки огромните усилия на чехи и словаци археологически находки, подкрепящи панславистките внушения, не са открити. Така се опровергава славистката теория, че Моравската мисия е свързана със славянско племе на територията на днешна Словакия, т.е. текстът, който четем в популярното Житие на Константин не е верен на живота и е очевидна манипулация.

И накрая: Като изхождам от обществено-политическата обстановка и господстващата цивилизационна специфика в Източната Римска империя и в Средна и Югозападна Европа от ІХ в. сл.Хр.; като отчитам острото противоречие между двете основни църкви по повод християнизирането на Българската империя и като имам предвид стремежа на българския владетел императорът Борис І да покръсти своите народи при съдействието на Римската църква като майка-кръстителка, правя категоричния извод, че текстът от ЖК, отнасящ се до подготовката на т.нар. Моравска мисия, не отговаря на историческата истина, което значи, че с него е бил подменен оригинала.

Моравска мисия на светите Седмочисленици, начело с Философа Константин, наречен Кирил, не съществува. Братята, заедно с техните съратници, пребивават в Българска Моравия в очакване да бъдат приети от папата, за да му покажат преведената с Кирило-методиевска писменост християнска книжнина за нуждите на желаната от цесáр Борис българска православна църква.

Заслужава да се отбележи, че обществото на българските историци организира през 2013 г. честване на 1150 годишнината от т.нар. първа Моравска мисия. Сякаш, ако е имало такава според описаното в разглеждания текст, тя не е инициатива и проява на гръко-ромейския стремеж за световно влияние, а проява на българското достойнство. Странно, нали?

Светослав Диамандиев – исторически криминалист


image0 (9K)