/Статията е обнародвана за пръв път в сайта „още инфо“ преди години, но стана обичай да се пуска отново в дните около девети септември /
И сторията не се движи по спирално-възходяща линия, както твърдят Хегел и класиците на марксизма-ленинизма. Ако се съди по броя на масовите убийства през различните епохи, движението й е нисходящо.
З игзаговидно. Сякаш е писана от пияни. Което си е почти вярно. Защото я пишат победителите. Опиянени от победите си, може би. Затова човек може да проследи историята само на зиг-заг. Като на всеки исторически зиг и на всеки исторически заг се сблъсква с една забележителна, победна и величава историческа дата. Девети септември.
В секи народ си има най–малко по един девети септември. И българският народ си има няколко.
Н а девети септември една държава доброволно или насила, но най-вече насила, е освобождавана от враговете си, или пък от себе си, но най-вече от себе си.
Т ази бележита дата най-често са претърпявали народите от Източна Европа. Това е лесно обяснимо. Те са се намирали близо до руската и съветската армия. А най-близо до руските и съветските армии се е намирала Полша. Затова тя най-често е била сполетявана от девети.
О тколешните деветосептемврийски отношения между Полша и Русия са представени извънредно живописно в “Тарас Булба“ на Гогол. Той е руски писател от ХІХ век и е велик както повечето руски писатели от онова време. “Тарас Булба“ пък е прочута повест, макар че никой не я чете, както повечето руски творби от онова време. В нея Гогол възпява величавата борба на руското казачество срещу турци, поляци, католици, евреи и други смъртни врагове на руското казачество. С чувство на изконна гордост, нравствена необятност и племенно превъзходство, дължащо се на руската душа, надминаваща най–малкото по широчина, ако не и по всички други показатели душите на останалите народи, той описва как руските маладци и богатири, като превземали проклетите полски градове, села и храмове, разяли гърдите на жените и хвърляли децата им в огъня…
Б ългарите си нямат казачество, с изключение на панагюрци, оклеветени несправедливо от песента, че са замязали на донските казаци. Затова все ще се намерят неколцина мислещи българи, които да се зачудят като каква точно е разликата между бабаитина и богатира, между казачеството и башибозука. Разлика има, въпреки привидностите. Башибозукът не е редовна турска армия, а доброволна сбирщина от бабаити, обладани от мерака да съсипят, унищожат, ограбят и озлочестят живота, имота и честта на близки и далечни хора и народи. Казаците също са доброволна сбирщина от маладци, обладани от мерака да съсипят, унищожат, ограбят и озлочестят живота, имота и честта на хора и народи. Но докато башибозукът се събира само отвреме навреме, когато има келепир и може да се удари кьоравото, то казачеството си дава постоянна среща в прочутата Запорожка сеч, където, ако не са имали какво да грабят, унищожават, съспипват и озлочестяват, казаците са се отдавали на безпаметно пиянство и писане на писма до турския султан.
Т ози вид героизъм се е сторил на руските творци дотолкова възхитителен, че е бил възпят в песни, описан в романи, изобразен в картини и изтанцуван в казачоци, за да стане неотменна същност на славното руско воинство.
З атова руското воинство потушава полското въстание от 1864 по същия казашки начин, по който турските башибозуци потушават българското от 1876.
И няма нищо чудно в това, че генералите и войниците, зверствали над беззащитните полски селяни, в България са почетени от бронзови изваяния, които заплашително насочват саби и щикове срещу българския парламент. Просто от полското до българското въстание солдатите са били разтърсени от нравствен катарзис.Те са се засрамили от зверствата си в Полша и са решили да изкупят вината си, като освободят България. Затова за едни народи девети септември е светла дата, за други е черна. За едни царят е освободител, за други е тиран и поробител. Любимият на българите Александър Втори, например, е бил дотолкова мразен от всичко всичко честно и свободомислещо в собствената си родина, че накрая по-събудените му поданици не издържали и взели, че го гръмнали. Наследникъм му, Александър Трети и съвкупната руска общественост хич и не са могли да предположат, обаче, че из техните краища може да се намери нещо честно, будно и свободомислещо, затова след кратък, но съдържателен размисъл решили, че цареубийството е извършено от евреите. И започват в Русия поредните антиеврейски гонения, в които рутинните кланета биват обогатени с масови изнасилвания. Нещо, което дава повод на Виктор Юго да се обърне към света с думите “Една нация се превръща в чудовище”, като имал предвид руската такава.
П о начало Виктор Юго си разговаря със света, с народите и с техните армии както с парижките продавачки на зарзават. Писал е писма и обръщения до толкова много европейски и световни нации (включително мексиканската), че накрая започва да ги смесва и когато турците колят българите през априлското въстание, той защитава сърбите. И към всички народи, нации, армии и държави е имал едно единствено послание – правете революции, а не мир, като давал за пример френските революции и собствените си съчинения с трогателните гаврош–козетовски съдби, а не масовия главосеч, започнал с Мария Антоанета, обезглавена като автрийска шпионка, Луи ХVІ, обезглавен просто така и после революционерите – обезглавени, защото е революционно.
Ф ранцузите, като родоначалници на революциите имат свои, чисто френски принос към световното революционно движение. А то е масовото привързване на голи мъже към голи жени и хвърлянето им в река Лоара, под предлог, че те са свещеници, кулаци, аристократи и въобще контрареволюционери. Много артистично, много френски, маняшко и дори секси донякъде даже.
П оради изобилието на подобни маняшки пърформанси Александър Солженицин заяви по една от френските телевизии, че 14-ти юли е най-черният ден в историята на Франция. И го заяви точно в навечерието на 200 годишнината от великата (като всички революции) френска революция. После френските медии негласно се споразумяха повече да не му дават думата. Защото французите все още си падат по своя девети септември, въпреки че го празнуват на 14 юли.
Т огава Солженицин започна да се появява по руската телевизия, където обясни, че руският девети септември е по-лош и от френския, въпреки че се чевства на седми ноември. Затова бе свален и от руската телевизия. Съвсем справедливо.
Обаче руският девети септември не може да се сравнява с френския. Френският е един несръчен, макар и артистичен бутик. Руският е широкомащабен и величав като руската душа. Той е поставен на професионална основа и поставя началото на индустриалното революционно производство, предназначено не само за руските, но и за всички широки народни маси по света. При него зрелищните, но все пак любителски изпълнения, като публичното главоотделяне, екзекуциите и мъченията, придобиват изискуемата се масовост, секретност и идеологическа обосновка. Не случайно Ленин изобретява първите концлагери, които по-късно се превръщат в условие сине ква, без което хич биля нито един девети септември не може просъществува и три дена даже.
Н о, както правилно са постановили предтечите на великата дата Маркс и Енгелс, истинската цел на Девети не е да победи в една отделно взета страна, а да завладее целия свят веднъж завинаги, окончателно, безвъзвратно, неминуемо и неспаспяемо. Затова Ленин едва-що сътворил революцията, бърза да я стовари върху главите на други държави. Първо върху Полша, разбира се, едно, защото е близко, второ защото и той, като всички руснаци, я недолюбва. Със стоварването на революцията върху полските глави се заема конницата на Будьони. Оттогава е останала песена “Помнят полските пани, помнят вси атамани нашта армия как ги срази“ .
П омнят тази песен не полските пани, а мнозина българи, защото тя се изучаваше задължително в българските училища. А пък полските пани едва ли помнят как ги е сразил Будьони, защото в действителност не той ги е сразил, а те са го изритали от Полша барабар с цялата му конница, революции и мустаци.
К оето доказва, че не песните трябва да отговарят на действителността, а действителността трябва да отговаря на песните.
П рочутата песен “Вставай, страна огромная“, например, първоначално е била забранена в Съветския съюз. Не е отговаряла на действителността. Защото тя е патриотичнен марш от Първата световна война, който призовава руснаците да се изправят против “тевтонской силой тьомнаю”, а както се знае, точно тъмните тевтонски сили плащат на Ленин да подпише унизителен антипатриотичен мир и да им даде половината източна Русия на германците, за да си направи революцията. Затова песента се запява отново едва през Втората световна война, когато след леки поправки (фашисткой, вместо тевтонской), започва да отговаря на действителността.
А преди войната не само в Полша се правят опити да бъде прокаран девети септември. Опити се правят също и с България, Унгария, Германия, Испания, Финландия и доста други. Но тъй като не може да ги одевети с конницата на Будьони, болшевиките плащат на вапцаните с червено местни аборигенски туземци сами да натресат девети в страните си. А за да се намерят отнякъде пари за световното одеветяване, руските селяни почти доброволно биват подлагани на масов глад.
П рез 1923-та година, например, те проявяват безпримерно себеотрицание, като отделят залъка си, само за да може техният възлюблен славянски брат Георги Димитров да има достатъчно средства, за ощастливи България с болшевишко въстание. Добре, че милозливият Александър Стамболийски им изпраща кервани с помощи, иначе щяха да си умрат от глад.
К оето всъщност и се случва по-късно, когато масовото гладуване и измиране в името на световното пролетарско щастие се превръща при руснаците в нещо като мания. Най манияшко става в първата половина на 30–е години. Тогава в само Украйна измират от глад шест милиона души. Затова пък огромната страна започва най-после да се индустриализира, за да произведе към 1941-ва година толкова желязо под формата на танкове, самолети, оръдия и пушки, колкото нямат всичките страни по света взети заедно.
И най–после Сталин натрупва достатъчно сили и средства, за да деветизира целия свят, както си беше препоръчано в комунистическия манифест, и да не чака народите сами да се съветизират. Защото ако оставиш народите сами да си свършат работата, те ще я свършат като кучето на нивата, като Димитров в България, като Бела Кун в Унгария, като републиканците в Испания и като Хитлер в Германия, който, храни куче да те лае, започна войната срещу англо-френските и другите световни империалисти според уговорката, пък после се отметна и се нахвърли върху господаря си.
А иначе още през 1939-а година СССР започна да жъне успехи в ощастливяване на съвъкупното човечество с Девети септември. Първа беше Финландия. Е, наистина, червената армия одевети само част от Финландия, за което даде близо 400 хиляди убити срещу 37 хиляди от финландска страна, но както се знае, съветските хора са готови да измират винаги и по всякакви начин в името на световното одеветяване и осъветяване.
С лед Финландия одеветяването тръгна малко по-бързичко. Последваха Полша (най-сетне), Литва, Латвия, Естония, Бесарабия и северна Буковина. И щеше великата страна с непобедимата си армия да одевети поне цяла Европа, ако не и целия свят, ако не беше вероломния Хитлер, който измени на социалистическата общност и обърка калимерата. Така след войната със щастието да празнуват девети септември се сподобиха едва половината европейци. Което не значи, че девети септември са празнували, празнуват, или ще празнуват само половината европейци. Датата, под различни форми, месеци и години се празнува във всички страни по целия свят.
Д оказателство за това е обстоятелството, че във всички градове на тази грешна, смешна, печална и неразбираема земя, гордо издигат снага паметници на убийци, главорези, нехранимайковци, непрокопсаници и хайдутяги, навирили към небесата кой сабя, кой щик, кой автомат, кой някаква друга гадост, вместо да бъдат почетени творци, които в каменно и бронзово величие да показват на потомците електрически крушки, перки от перална машини, реотани от хладилници или други полезни и смислени неща, които са сътворили, за да облекчат живота своите себеподобни, вместо да ги колят, да ги убиват, да ги одеветяват, или осъветяват с велики дати като девети септември.
А тя би трябвало да си бъде един обикновен септемврийски ден, в който хората ходят за гъби в есенната гора, мечтаят за любов или пък си спомнят за нея.
