За световната премиера на операта „Пламъци в платната на нощта“ на 15 юни, в Стара Загора пристигна нейният автор Гиóргос Минáс. Освен композитора, на премиерата на операта се очакват много гости от Гърция, както и представители на дипломатическата мисия на Гърция у нас и на гръцката общност в София и Стара Загора.
Тя ще се състои на Античната улица в Регионалния исторически музей, на 15 юни от 20.00 часа и на 16 юни от 21.30 часа.
[ad id=“225664″]
Операта „Пламъци в платната на нощта“ е едноактна опера в пролог и четири сцени. Гръцкият композитор Гиóргос Минáс завършва творбата си през октомври 2016 година. В предстоящото ѝ представяне към нея ще бъде добавена и заключителна сцена върху музиката от по-ранната клавирна пиеса на композитора „Схерия“ – митичното име на остров Корфу, където е роден композиторът.
Гиóргос Минáс е и автор на либретото, в което вплита стихове на гръцкия поет от времето на националноосвободителните борби Андреас Калвос (1792-1869) и на поета Константинос Г.Кариотакис (1896-1928).
Съдържанието на едноактната опера „Пламъци в платната на нощта“ Гиóргос Минáс е възхваляващ спомен за гибелта на гръцкия студент по геология Костас Георгакис.
Костас Георгакис е роден на 23 август 1948 година на остров Корфу (Керкира). В знак на протест срещу военната диктатура в родината си, понесъл изпитанията от преследването и натиска на гръцките тайни служби, Костас Георгакис решава да жертва живота си и така да привлече вниманието на Западна Европа върху унищожаването на демокрацията в Гърция.
На 19 септември 1970 година около 3 часа сутринта той се самозапалва на площад „Маттеотти“ в Генуа. Случайни свидетели на протестния му акт са само няколко служители по чистотата, които виждат горящата му фигура и чуват неговите предсмъртни викове: „Да живее Гърция!“, „Долу тираните!“, „Долу полковниците фашисти!“, „Аз го направих за моята Гърция!“. Смъртта на Костас Георгакис оказва въздействие върху стабилността на властта на военните в Гърция. Протестните действия срещу военната хунта се засилват и достигат своята кулминация в студентските протести, които на 17 ноември 1971 година завършват с нахлуването на военните с танкове в Университета и със смъртта на 24 студенти и още над 1000 ранени. Това е и краят на военната диктатура в Гърция.
Студентът от Корфу наистина се е превърнал в горящата факла, унищожила с пламъците си мрачните платна на черния кораб на диктатурата. В настоящото първо за музикалния свят представяне на операта „Пламъци в платната на нощта“ възхвалата на героя Костас Георгакис се постига чрез терзанията на съвестта на анти-героя Исѝодос – съвременник на събитията, но останал безучастен към тях.
„Пламъци в платната на нощта“ е психологическа драма, която навлиза в жанра на историко-политическата опера-оратория. Засегната е силната и вълнуваща социална тема за взаимоотношенията общество-личност. Тя емоционално обрисува протеста на индивида срещу потискащите и унищожителни политически антидемократични действия на властта, която със сила решава съдбата на обществото. Индивидуалната личност не иска да се подчини на тази злощастна съдба. Либретото подсказва епически елементи, които определят основната драматургична линия на противопоставянето между героя, който дори с цената на живота си не се подчинява на диктата на обществото и анти-героя, който се конформира с тази диктатура. Постановъчната интерпретация налага някои различни от заложените от автора действия и елементи, които поставят творбата в категорията на психологическо-мистичния реализъм.
Посланията, които творбата носи са значими и в нашето съвремие, което, за жалост, също е свидетел на подобни саможертви. Постановката на Старозагорската опера открито казва на своята публика: „Отказът от съпротивление на злото те превръща в негов съучастник.“ и „Разпалвайте сърцата си навреме!“.
Действащи лица и изпълнители:
Исѝодос, историк – Георгиос Филаделфевс, тенор
Атина, студентка – Елена Петрова, сопран
Три кариатиди – балерини
Елински хор – Георгиос Филаделфевс, античен речитатив
Валентина Василева – пиано, орган
Даниела Арнаудова – арфа, ударни инструменти
Постановка – Пламен Бейков
Пластика – Ромина Славова
Какво още може да посетите и гледате в Стара Загора вижте в ЗАРАТА.
