Светията е покровител на военните, земята и добитъка. Честването му се превръща във всенародни тържества из цялата страна.
В християнската иконография Св. Георги се изобразява, възседнал бял кон с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей.
Свети Георги е наречен победоносец и се смята за покровител на войните. На този ден се освещават бойните знамена.
Според народните обичаи в ранните часове на този празничен ден с цветя, набрани преди изгрев слънце, се изплитат венци за „агнето-курбан“ и първата овца в стадото.
Домакините закичват вратите на къщите си с цветя, букови листа и люляк. Прави се гергьовски кравай, който малко момиченце търкулва между овцете.
Първата овца, която излезе от кошарата, се закичва с единия от венците. Стопанинът избира агне за курбан, обикновено това е първото мъжко родено, накичва го с венец и го подкарва към обора.
Обичай е след тържествената литургия християните да се събират в църковния двор, където се прави голям курбан.
Гергьовският кравай, наречен още боговица, харман, овчарник, се освещава в църквата и после се раздава на овчарите.
В пастирските семейства е забранено да се яде агнешко месо, сирене и мляко преди Гергьовден.
След като в празничния ден се освети първото прясно заквасено сирне, то се предлага на празничната трапеза.
Момите и ергените си правят люлки на дърветата около селото и до късно се люлеят. В някои села всички се теглят на кантар.
В ранните часове на деня се търкалят в тревата, окъпани в росата, за сила и здраве, а жените за плодовитост.
Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория,Генка,Генко, Галин, Галина, Галя и други имена подходящи за празника.
На празничната трапеза се сервират ястия от печено агне, обреден хляб, прясно издоено мляко и подсирено сирене, квасено мляко и други подобни.
