Управляващите в България и Естония се опитаха да осуетят загубата на власт, обявявайки своите противници за „проруски“. Подобен подход може да отрови демократичния диалог за дълго, пише Райнхард Везер във ФАЦ.
Президентските избори в България бяха спечелени от човек, чиито съперници твърдяха, че проруските му възгледи ще застрашат членството на България в ЕС и НАТО. В Естония пък кандидатът за премиер ще бъде излъчен от партия, която има споразумение за сътрудничество с прокремълската „Единна Русия”. А новият президент на Австрия, който ще бъде избран на 4 декември, може да се казва Норберт Хофер. Част от неговата „Партия на свободата“ /FPÖ/ се държи като фен-клуб на Путин.
В много европейски страни се забелязват опитите на руското ръководство да окаже влияние над местните политически настроения. Средствата за това са различни – от тролове, които манипулират дебатите в интернет, през разпространяване на дезинформации, та до финансова подкрепа за антиевропейски сили като „Националния фронт“ във Франция. След убийството на един полицай в Унгария през октомври се появиха сериозни улики, че десните екстремисти в страната получават подкрепа от руските тайни служби.
Германия вече усети на свой гръб тази форма на руската външна политика по време на т.нар. случай „Лиза“. Хиляди германци от руски произход излязоха да протестират в началото на тази година, след като Руската държавна телевизия разпространи измислената от нея новина, че арабски бежанци били изнасилили 13 годишно момиче с руски корени, а германският съд отказвал да разследва случая по политически причини.
Война с невоенни средства
Опитите на Москва да оказва влияние върху обществеността и политиката на западните държави трябва да се разглеждат в контекста на онова, което казват хора от най-близкото обкръжение на Путин. Голяма част от руското ръководство отдавна е убедено, че се намира в нещо като война срещу Запада. И то във война, в която „нараства ролята на невоенните средства за постигането на политически и стратегически цели“, както заяви преди три години началникът на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов. Според Кремъл, Западът е започнал тази война: Още от времето на „Солидарност” в началото на 1980-те години, та до украинския „Майдан” през 2014-та – всички големи протестни движения в руската сфера на влияние се разглеждат като диверсионни операции на Запада.
Пълна глупост, разбира се. Но ако се опитаме да следваме логиката на това мислене, става ясно, че явно има и „ответни удари“ на Русия срещу Запада.
Германия като водеща европейска сила, която игра ключова роля за категоричната реакция на ЕС срещу руската агресия в Украйна, би била особено привлекателна цел. Затова трябва да вземем на сериозно и предупрежденията на службите за сигурност, че Кремъл може да се опита да повлияе на предизборната битка за Бундестаг догодина като извади на бял свят съдържанието на мейли, прихванати от руските хакери по време на атака срещу германския парламент. Ако после се окаже, че в Германия не може да се състави стабилно правителство, Русия би извоювала огромна победа. В страни с голямо руско малцинство като Естония, или там, където населението е по традиция русофилски настроено като България, Москва би могла да се опита да окаже и пряко влияние над политиката.
В Източна Европа са наясно относно тази опасност, а на Запад тя би трябвало да се вземе по на сериозно, защото опасността в бъдеще допълнително ще нараства. Затова допринесоха и някои сигнали на Доналд Тръмп, отправени към Москва, които могат да окуражат Кремъл да изпробва отбранителната способност на европейците.
Другата опасност
И тъкмо поради този факт е редно навреме да осъзнаем и другата опасност: че Западът понякога възпроизвежда мисленето на руското ръководство, но с обратен знак, забравяйки явно, че става дума за конфликт на политически системи и ценности – за това, че демокрацията и правовата държава се изправят срещу корумпирания произвол. Тъкмо поради това реториката в демократичните държави не бива да възприема стила на руския режим, който клейми вътрешните си противници като „национални предатели”.
„Българите не взеха геополитическо решение, те просто наказаха управляващите“
Управляващите в Естония и България партии наскоро се опитаха да осуетят загубата на власт, залепвайки на своите противници етикета „проруски“ – включително и с цената на известно изопачаване на фактите. В дългосрочен план подобен подход може да отрови демократичния диалог.
Става дума за труден баланс: От една страна е необходимо, а и е част от нормалния политически живот, да се пита какво е отношението на отделни партии и политици към агресивния авторитаризъм в съседство. От друга страна – това не бива да измества същинския вътрешнополитически дебат. На изборите в Естония и България не бяха взети някакви геополитически решения, а чисто и просто бяха санкционирани досегашните правителства. Подобни неща – обикновено – са обичайната практика в една демокрация.
Предизвикателствата пред либералната демокрация, създавани от национално-популистките сили в Австрия, Франция или Германия, може и да предизвикват активна и благоразположена подкрепа от страна на Москва, но причината за тях трябва да се търси не там, а тук, при нас.
Райнхард Везер, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
* Заглавието е на редакцията – Дойче Веле
