Защо Ренесансът се е случил във Флоренция? Защо през XIX век малкият шотландски град Единбург е родил толкова много изобретения от световна величина? Каква е била причината Калкута, Индия, да създаде големи величия, а след това да потъне в бедност и разруха?
В „География на гениите“ един от най-продаваните автори Ерик Уайнър (в България са преведени книгите му „Човек търси Бог“, „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ и „Сенчестият пазар: Големите играчи и новият световен ред“), предприема околосветско пътешествие, за да отговори на тези въпроси. Той изследва седем места, където е имало златен век – в това число Ханджоу, Китай; Виена, Австрия и Атина, Гърция – и установява, че гениите виреят сред хаос.
От дома си във Вашингтон той обяснява пред Саймън Уорал от National Geographic защо градовете раждат гении; какво е общото между Силициевата долина и Древна Атина и защо най-доброто нещо, което родителите могат да направят, ако искат да отгледат гений, е да се споминат.
Наистина ли раждането на гениите е свързано с географията? Ако е така, по какъв начин?
Дали раждането на гении е свързано с географията? Как се ражда доматът? В процеса участват семе, вода и слънчева светлина, но без почвата доматът няма да го има. По подобен начин без почва гении не биха могли да се родят. Вижте Древна Атина. Защо се е появила тази невероятна плеяда от гении като Софокъл, Платон и Сократ? Ако бяхте комарджия някъде около 500 – 600 г.пр.Хр, не бихте заложили на Атина. Имало е стотици гръцки градове-държави, много от които по-богати или по-силни във военно отношение, като Спарта например. Земята около Атина не е била особено плодородна. Но атиняните гледали на света по особен начин, защото били мореплаватели. Освен това доста са крали. (Смее се) Свикнали сме да възприемаме древните атиняни като изобретатели на демокрацията, изкуството и философията. Но всъщност те или са заемали, или „крали“ от други места. Както е казал Платон: „Атиняните усъвършенстват това, което заемат от другите.“
Писал съм и за по-малко известни гении, родом от място като Ханджоу, Китай, през 12-13 век: златен век, който ражда велики научни открития като принципа на компаса например. Така че, когато казвам география, имам предвид Място с главно „М“: културна география.
Според думите ви днес „страдаме от сериозна инфлация на гении“. Бихте ли обяснил?
Подмятаме думата безразборно. Имаме „футболни гении“, „маркетингови гении“ и всякакъв друг вид гении. Думата е претърпяла известни промени през вековете, но би трябвало да се отнася до някой, който надскача областта, в която работи. „Гений“ никога не би трябвало да изисква определение пред себе си. Ако трябва да опишете някого като „онзи маркетингов гений“, тогава той не е такъв. Не описваме Моцарт като музикален гений или пък Айнщайн като научен гений; просто казваме, че са гении. Те са надскочили областта, в която работят. Сега отглеждаме хиляди малки моцартовци и айнщайновци. Натрапва ни се, че всеки таи гений вътре в себе си, макар че при някои е доста добре скрит. (Смее се) Мисля, че омаловажаваме истинските гении, когато използваме думата за футболисти или маркетингови директори. Не че имам нещо против тях! (Смее се)
Марко Поло нарекъл Ханджоу „най-прекрасния “ град в света. Днес той е по-голям от Бостън с население близо 7 милиона души.
Снимка: Майкъл С. Ямашита
Пишете „Определени места в определено време раждат богата реколта от брилянтни умове“. Разкажете ни за плеядите от гении.
В книгата си бих могъл да пиша за около 20 места. Бих могъл да включа Лондон от времето на Елизабет и Париж от 1920-те, но се спрях само на 7. Почти всички те са градове. Ако преиначим африканската поговорка: „Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете“, изглежда е нужен град, за да отгледа гений. Това са също така места във времето. Двата фактора заедно раждат богата реколта брилянтни умове. Това се случва почти винаги след някакъв сериозен катаклизъм или разрив или културен земетръс: чумна епидемия, както в Ренесансова Флоренция, или загуба на политическа независимост, както в Шотландия преди Просвещението. Освен това периодите не траят дълго – няколко десетилетия, най-много век. После угасват като духната свещ.
Какво твърдят последните научни изследвания за гениите?
Голяма част от тях сочат, че мястото има значение, а гените играят много по-малка роля, отколкото сме смятали, някъде между 10 и 20 процента в зависимост от изследванията. Те също така показват, че усилният труд е от голяма важност. Чували ли сте за правилото на „десетте хиляди часа“? Идеята е, че трябва да упражнявате нещо в продължение на десет хиляди часа в продължение на 10 години, за да го овладеете до съвършенсто. Обстоятелствата също са от голямо значение. Психологът Дийн Симънън от Калифорнийския университет Дейвис разглежда Япония между 500 – 1900 г. след Христа и сравнява количеството на, както той го нарича, extra- cultural influx като пътуване зад граница и имиграция. Япония е била много затворена страна за чужденци, но постепенно се отваря. И колкото повече отваря границите си, толкова повече творчески постижения има в области като изкуство и наука.
От изобретяването на парната машина от Джеймс Уат до произведението на Адам Смит „Богатството на народите“, Единбург е дал много на света.
Снимка: Photograph by Design Pics Inc
Пишете, че „всеки гений улеснява живота ни“. Как Единбург от 19 век доказва тази идея?
Шотландците са били и са много практични хора, с теоретични наклонности. Адам Смит прави проучването за книгата си „Богатството на народите“ в пристанището на Глазгоу като говори с докери и търговци. Различните слоеве на обществото са се смесили, няма го това социално-икономическо разделение, на което често ставаме свидетели днес.
Кулминацията при тях се проявява в медицината, тъй като сместват практичното с теорията. Дълго време медицинският факултет към Единбургския университет е бил най-добрият в света. Много американци са учили там, както и хора като Сър Артър Конан Дойл.
Нито едно от местата, които описвате, не се намира в Южното полукълбо. Неблагоприятно ли е тропическото време за гениите?
Един философ, не мога да се сетя за името му, има теория, според която влажният климат притъпява ума. Ако сте били в Ню Йорк през август, сигурно сте забелязали как мозъците на хората започват да функционират по-бавно. Но сте прав. Не описвам нито едно място от Южното полукълбо. В книгата ми има и много малко жени. Всъщност не мисля, че пасатите или магнитните полюси в Южното полукълбо пречат на създаването на гении. Ето защо си направих труда да отида на места като Китай и Индия. Исках да покажа, че геният не е само западно явление.
Поетът, есеист и философ Рабиндранат Тагор (1861-1941) е бил водеща фигура в Бенгалския Ренесанс и първият индиец, спечелил Нобелова награда.
Снимка: Hulton Archive, Getty Images
Много хора ще се изненадат, в това число и аз, че сте включил Калкута, един от най-западналите градове в Индия днес, в списъка с плеяди от гении. Разкажете ни за Бенгалския Ренесанс.
В края на 19 и началото на 20 век се е получил сблъсък между Британската и Бенгалската култури. Ключовата фигура на Ренесанса е бил Рабиндранат Тагор, есеист, драматург и активист, но най-вече известен като поет и първият не-западняк, който печели Нобелова награда за литература. Има и учени като физиолога и психиатър Чандра Боше. По това време в Калкута са се публикували повече книги, отколкото в който и да е друг град по света, с изключение на Лондон. Изненадващо е, защото днес считаме Калкута, която вече се нарича Колката, за въплъщение на нищетата и бедността в Третия свят. Но за известно време е била родно място на гении. Калкута доказва, че за раждането на гении са важни хаосът и сблъсъкът на култури. Хаосът може да разпали въображението, да ви накара да мислите в нови посоки.
Повечето от нас считат гениите за отшелници, които се трудят в уединение. Грешим, нали? Разкажете ни за кафенетата във Виена и как те насърчават гениите.
Всички герои в книгата ми са социални. Някои повече от други, но истински единаци сред тях не е имало. Виенските кафенета са хубав пример за така нареченото„трето място“: първото място е домът, а второто – работата. Третото място е там, където се чувстваш удобно. В кафенетата ходят хора от всички прослойки, разговорът е неструктуриран, той просто тече. Това се случва във Виена през 1900 г. Кафенетата са били като фабрики за идеи. Фройд е имал любимо кафене; Густав Климт, художникът, е имал свое. Цели движения са тръгвали от кафенетата. В Шотландия са имали своите клубове, където страшно много са пили. Някои хора се шегуват, че Шотландското Просвещение би трябвало да се нарича „Скоч просвещение“. (смее се)
„Хаосът може да разпали въображението ви“, казва Ерик Уайнър. На снимката се виждат улични продавачи, пешеходци и таксита край гарата в Колката.
Снимка: Стийв Раймер
Наричате Силициевата долина „крайна проява на американския тип гении“. Защо?
Историята на Силициевата долина започва с радио индустрията от 1912-1913 г. Един от най-възхитителните инциденти в историята е, че потъването на Титаник е спомогнало за развитието на Силициевата долина. Конгресът приема закон, според който всички кораби трябва да имат специални радио системи за комуникация. В Силициевата долина по това време вече е имало начеващ радио бизнес и нещата постепенно се разрастват.
Силициевата долина е като Атина, „защото там не изобретяват нещо кой знае какво“, споделя Уайнър. Кажете го на Google или Apple, чиито лаборатории край Сан Хосе (горе) са създали едни от най-влиятелните технологии на съвремието ни.
Снимка: Helene Labriet-Gross, Getty Images
При Силициевата долина виждам оттенъци на Шотландското просвещение. Те имат практичен уклон. Подобно на Флоренция там също има система на подпомагане, но вместо Медичите има инвеститори, които преглеждат идеите и решават кои да подкрепят. Както в Древна Атина, тук не изобретяват кой знае какво (смее се). MP3 плейърът, клетъчният телефон и рисковият капитал са били измислени извън Силициевата долина. Това, което се случва там, всъщност е много малко свързано с технологията. Това е система за обработване на идеи: разпознават се добрите, отхвърлят се лошите. Добрите се изпращат в система, която в крайна сметка стига до задния ти джоб.
Важни ли са родителите за създаването на гении?
Важни са, в смисъл, че най-доброто нещо, което могат да направят, е да не пречат на децата. (смее се) И не се шегувам. Голям брой гении са загубили родител, обикновено млад баща. Има много теории относно това. Някои хора трудностите ги пречупват, други преуспяват, защото от тях се очаква да пораснат по-бързо. Също така единствените деца в семейството е по-вероятно да се превърнат в гении, защото те по-рано навлизат в света на възрастните. От теб се очаква повече, ако си единствено дете или си загубил родител. Френският писател Жан-Пол Сартр веднъж се пошегувал, че най-доброто, което може един баща да направи за детето си, е да умре млад. Гор Видал смятал, че най-лошото, което може да се случи на едно семейство, ако иска да отгледа гении, са двама предани родители. (смее се).
Превод: Виолета Ненова
