Как се развива градският фолклор в Стара Загора, описвайки пътно-транспортно произшествие по градските улици
За пореден път ставам свидетел на катастрофа на някое от кръстовищата в Стара Загора. Преди половин час пътувах с тролей 36 и малко преди светофара на БКП-то колона от коли задръсти движението.
Чаках си, спокойно седнала, свикнала на задръстванията. До мен обаче стояха прави кондукторката и още една жена. И понеже бяха съвсем близо, се заслушах в разговора им.
-Цуни гуни?
-Ми като се обичат…
-Ами да се обичат, но защо трябва да го показват точно на кръстовището?
-Попрегърнали са се малко, какво толкова е станало.
В първия момент помислих, че си говорят за някакви младежи на тротоара, защото си оставахме трайно на улицата без да мръднем. Но видях, че погледите им са насочени към светофара напред. Тогава чак забелязах камиончето на „Пътна помощ“, върху което вече беше „накипрена“ една ударена кола, а движението беше застопорено до извозването на „чукнатата пострадала“.
В интерес на истината ситуацията беше овладяна за минути, както от страна на полицаите, така и от „Пътна помощ“. Не останахме дълго, дори графикът на тролея не се наруши. Хубавото е, че катастрофата не е била тежка.
Стават такива работи… а и градският фолклор се развива. Служителката от „Тролейбусни и автобусни превози“ е редовно по улиците на града, като активен наблюдател на движението – нагледала се е и вероятно, когато стане свидетел на по-лек инцидент, нейното ежедневие изисква вкарването и на малко хумор.
Ето повече за катастрофата ТУК
