Старозагорският сладкодумник Йордан Пеев със своите развълнувани мисли от разговора за най-чакания коледен гост с малкия си син с красивите теменужени очи:
„Цяла вечер кроим планове с малкия ми син Йоан – Симеон, който е на цели 8 години / навърши ги преди 20 дни / как да изненадаме дядо Коледа, докато влиза у дома му през комина ли, през балкона, през вратата ли….Кой знае?…Слушам го къде предлага да сложим камера или звънчета и как с развълнуван глас ме моли да се закълна, че ще легна при него в леглото в онази нощ и така двамата ще будуваме, докато накрая чуем тихите му стъпки и …хоп , ще го хванем този така чакан старец с целия чувал подаръци …Хубаво ми е да го слушам и да го гледам така развълнуван и рошав…Напомня ми за мен , когато бях дете… И хем ми е сладко, хем ми е някак тъжно, че може би това е последната година, в която с него си говорим за най-чакания коледен гост. Каза ми как всички в неговия клас говорят, че подаръците ги купуват родителите, но само той вярва, че децата грешат и със сигурност ги носи белобрадия старец.Дори когато госпожата им ги помолила да напишат в тетрадката си какво ще му кажат, ако в този момент застане пред тях на живо, той написал за разлика от останалите, че го обича и вярва, че е истински…макар че другите май може и да са прави, и вече не знаел какво да мисли…
-Нали е така, тате?…Нали дядо Коледа идва от далече с елени и шейна, и заедно с джуджетата правят подаръците за всяко добро дете, като преди това четат цяла планина от писма ?- пита моето малко момче, гледайки ме с огромните си сини очи изпод дългите си мигли.
-Да, истински е…- отговарям му с втвърден глас аз, стараейки се да прозвуча максимално убедително – важното е да вярваш, Йоане…И докато изричам тези думи имам чувството, че говоря не с малкия си 8 – годишен син , а с библейския Йоан Предтеча, в навечерието на Рождество Христово…И сякаш не аз говоря на него, а той на мене…И всичко наоколо е повече от коледна магия, защото светът на приказното е прекалено сложен за възрастните и достатъчно обясним за малките! Очите на Йоан-Симеон продължават да блестят от вълнение и да мигат като коледните лампички на елхата, а моите постепенно се замъгляват….Решавам да обърна глава встрани, а той веднага ме усеща и пита дали ме боли нещо…Казвам му през рамо, че от дългото гледане на припламващите лампичките очите ми са се уморили и може би затова сълзят .
-Наистина ли ?- възкликва Йоан с удивен глас, след което прихва в неудържим смях, а очите му стават още по-огромни и сини, сякаш са балони…
-Аз цяла вечер ги гледам от леглото си, докато заспя и нищо ми няма , тате!-най-накрая успява да каже той, а очите му продължават да се смеят дяволито, като нестихващо ехо…Сигурно е защото си вече старичък …- добавя Йоан , а на мен хем ми се плаче, хем ми става смешно.
– Сигурно…- съгласявам се аз с него и отново извръщам глава,за да се скрия от теменужения му поглед.Най-трудно се възразява на хора с небесни очи.После той долепя главата си до моята и започва да ме гали, а аз едва удържам вълнението си … И осъзнавам, че може би за последна година говоря със сина си за дядо Коледа и за всички чудеса, които все още живеят в малката му, рошава главица.Осъзнавам също, че след дванайсет месеца той вече ще е на 9 и ще е едно порасналото момче, а най- красивата и приказна история в живота на всяко дете ще бъде вече минало …
Лека нощ, мой малък Йоан, предтеча на моето минало и надежда на моето бъдеще, а когато се събудиш ще продължим да кроим планове как да изненадаме добрия старец, докато влиза тихо в дома ти, че то почти не останало време до
Коледа, а и трябва добре да се подготвим …И почерпка да му измислим, както ти каза тази вечер, че иначе не било нито добре, нито учтиво да посрещнем Белобрадия с празна маса…Знам, че ми даваш само по една от любимите си бисквити / аз тайно от теб си взимам още една/,но за него най- добре да оставим цялата кутия…Лека нощ, мой малък принце с маргаритени очи, лека нощ, мое възкръснало детство…в очакване на Рождество.“
Още за автора прочетете ТУК
