Работата на Великото народно събрание през погледа на обикновения избирател

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
ГЛАС НАРОДЕН – ГЛАС БОЖИ
РАБОТАТА НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОБИКНОВЕНИЯ ИЗБИРАТЕЛ
След като дадоха своя глас – надежда на изборите на 10 и 17 юни, избирателите отправиха поглед към сградата на Народното събрание в очакване на първите истински парламентарни заседания. Интересът, вълненията, вярата на хората са съвсем естествени, имайки предвид, че от дейността на четиристотинте народни избраници зависи съдбата на страната ни.
С мисълта, че единствен съдник за работата на парламента може да бъде само народът, потърсихме мнението на обикновения гражданин. Въпросите, които зададохме, бяха четири. Как оценявате работата на Великото народно събрание? Каква е причината за нейното забавяне, ако смятате, че има такава? Какво ще даде тласък за един по-бърз ход на Великото народно събрание? Как виждате дейността на парламента в близките едва-две седмици?

Стоян Стоянов – началник на отдел „Снабдяване”: – Всичко върви много бавно, много мудно. Мисля, че нищо няма да постигнат.

Стайко Конакчиев – войник: – Мисля, че доста разточително се работи. Причината виждам в липсата на опит. В България няма установени традиции за парламентарна работа и доста време трябва да мине докато те се създадат, рано или късно, ще се стигне до някакво разбирателство, но не знам дали ще стане в близките една-две седмици.

Мая Милушева – програмистка: – Не съм доволна от работата. Причината виждам в липсата на желание за консенсус по дискутираните въпроси. Надявам се, че изборът на президент ще даде някакво ускорение и смятам, че това трябва да бъде д-р Петър Дертлиев. Не мога да дам прогноза, защото нещата са много сложни, трудно е да се определи какво ще стане. Ако една от двете политически сили направи компромис, то нещата ще вървят напред, ако не – ще продължи да се тъпче на едно място.

Златка Коева – майка на две деца: – Разочарована съм. Мисля, че една от двете политически сили трябва да отстъпи, независимо коя, дали БСП или СДС. Въпросът не опира до това кой ще вземе властта, а да живеем нормално.

Георги Софкин – инженер: – Преди няколко дни разговарях с мои приятели от Италия и те ми казаха, че във всички страни, където една политическа сила има над 50 на сто от местата в парламента, трудно се стига до разбирателство. В това, че у нас нещата стоят по този начин, няма нищо чудно и ненормално. Прогноза за бъдещето не мога да дам. Може би, ако политическите сили не стигнат до споразумение за избор на президент, ще се стигне до референдум. Смятам, че нещата ще тръгнат, ако БСП отстъпи.

Симеон Майналовски, журналист: – Народните избраници не оправдаха доверието на избирателите. Това Народно събрание за сетен път доказа, че българинът трудно узрява за демокрация. Както е тръгнало, не виждам дали ще се излезе до някакъв сполучлив край. През 1879 година е имало 29 заседания, а тук сигурно ще са над сто и си представям колко ненужни приказки ще се изприказват.

Георги МЛАДЕНОВ


image0 (9K)