Боил Банов и Вежди Рашидов спасиха проекта за Ларгото, иначе България щеше да плати неустойка от десетки милиони. Това каза за „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров.
„Говоря не само като археолог, а и като съветник в Министерството на културата – не само на Боил Банов, но и на Вежди Рашидов и после и на Рашко Младенов в служебния кабинет. Бях не само свидетел, но и участник в битката за създаването на Ларгото пред ЦУМ в центъра на София. Това беше една изключително тежка задача, която беше многократно спъвана, но много малко се говори сега за това“, заяви той.
„Не искам да говоря за конфликта между Елена Йончева и Боил Банов – има си прокуратура, която ще се изказва по тези въпроси“, коментира проф. Овчаров.
„Мога да кажа какво се случи в края на 2015 г. Проектът трябваше да бъде завършен буквално в рамките на месец-два, защото ако това не се случеше до края на декември 2015 г. и не бяха получени необходимите документи, България щеше да загуби от неустойки няколко десетки милиона лева. Те трябваше да бъдат платени от страна на държавата, защото това са европейски средства, които вече бяха разходвани. И такива бяха условията, че трябваше да се платят, ако проектът не беше изпълнен“, обясни той.
По думите му през ноември и декември през 2015 г. положението в Министерството на културата е било катастрофално.
„Вежди Рашидов беше на лечение от рак в Германия, единият заместник-министър – археологът Бони Петрунова, имаше много тежки здравословни проблеми и беше в дългосрочна отпуска, шефът на кабинета – Ива Петрони, също беше в дългосрочна отпуска по болест. И именно Боил Банов като заместник-министър трябваше да изпълни всичко това – въпреки че той не отговаряше за това, тъй като неговият ресор беше театърът, музикалните фестивали и т.н.“, обясни Николай Овчаров.
„Аз съм свидетел колко трудно беше, защото тогава непрекъснато имаше протести на една много малка групичка от 48 души – броили сме ги“, заяви проф. Овчаров и посочи, че това са били протестъри, които са се опитвали с всички сили да спрат проекта.
„Даже на мен като съветник на министъра ми се е налагало тогава да давам изявления пред медиите, за да обясня случая с протеста. И няма да крия имена – тази група се водеше от едно лице на име Манол Глишев, това са хора, бих казал, професионални протестъри. Вече сме наясно, че има такива хора, които – дали са финансирани, или не от някоя организация, не мога да кажа, но се опитват да спират всичко, което се прави в България. И тогава ставаше дума за това, защо се правят реставрациите с нови тухли. И аз тогава ги попитах с какво да ги правим, може би да докараме от римския форум тухли? Естествено, че се прави с нови тухли, не може със стари. Може би е имало грешки, но те бяха поправени – защото когато нещо се прави, неминуемо се и греши“, поясни той.
„Казвам всички тези неща, защото спиранията, за които става дума в незаконните записи от тези дни, до голяма степен са заради това, че тогава се губеше страшно много време в преправки на проекта. Нямаше начин да е друго особено в зимните условия. И Банов и Рашидов – защото той се върна през януари 2016 г., реално спасиха Ларгото. Те направиха неимоверни усилия, иначе България щеше да плаща“, обяви проф. Овчаров.
„Нека да си припомним, че през 2014 г. – по времето на Орешарски, този проект беше спрян и тогава долу, пред ЦУМ, всичко беше едно блато, пълно с вода и в него дори растяха водорасли. И всичко това трябва да се знае, защото в момента общественото мнение се настройва по един абсолютно негативен начин при положение, че наистина това са хора, които направиха страшно много за българската култура“, каза още Николай Овчаров.
