От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 165
През 1916 г. Васил Обрешков завършва естествени науки в Сиракузкия университет (САЩ). Няколко години по-късно става асистент в известната Карнегиева станция за експериментална еволюция и специализира зоология в Йелския и Харвардския университети. Края на Първата световна война посреща с офицерски пагони във Вашингтонския институт, където получава серуми за имунизация на американските войници. Защитава докторат по философия в Харвард и работи като доцент по сравнителна физиология в Сиракузкия университет. Извършва серия от опити върху микроскопичната водна бълха “Simocephalus expinosus”, за да направи необходимите изследвания, свързани с метаболизма. Избира като обект за наблюдение подобен организъм поради краткотрайния му жизнен цикъл. Тъй като за изследването на подобен род организми са необходими силночувствителни уреди, проф. Обрешков успява да създаде апаратура, засичаща температурни разлики до една стотна от градуса и регистрираща количества кислород в обем една милионна част от кубическия сантиметър и така съумява да покаже големите възможности за приспособимост на живите организми към условията на съществуване, стигайки до изводи, валидни за всеки друг организъм, дори и за човешкото тяло. Със своята работа проф. д-р Васил Обрешков надминава руския учен Левша, който според вероятна легенда успява да “подкове бълха”, тъй като научно доказва уменията си да премери температурата на доста по-дребната й водна посестрима Simocephalus expinosus. От 1930 г. Обрешков е редовен професор в престижния Колумбийски университет и директор на Биологическия институт в Анандейл.
