Прости ми, Мария!

– Здрасти! Какво така?…
– Как?
– Виждаш ми се нещо умислен. Да не би?…
– А, не. Просто имам един малък проблем за разрешаване.
– Ще се развеждате с Мария?
– Откъде ти хрумна? На нашите години…

[ad id=“225664″]

Ами ако мога с нещо да помогна? Нали знаеш, най-лесно се дават съвети.
– Мисля си какъв подарък да направя на жена си. Има рожден ден.
– Да ти е жива и здрава!
– Благодаря. И все пак…
– Ти си човек с вкус. Предполагам няма да й купиш някоя порцеланова баядерка.
– Опазил ме бог!
– Слушай, защо не й поднесеш цветя? Езикът на цветята говори много. А жените умеят да го разбират, уверявам те. Един пищен букет от кърваво червени рози, например. Ще се зарадва.
– Благодаря ти! Не бях се сетил.
– Броят на розите да бъде нечетен. И в никакъв случай да не подсказва възрастта. Ще го сметне като намек. А жените са чувствителни. Не бива в такъв ден да се…
– Едва ли ще допусна такава нетактичност.
– Предай моите най-сърдечни привети на Мария!
– Непременно. Довиждане!

[ad id=“263680″]

Забързах към цветарския магазин, радостен,че така приятно се реши въпросът с подаръка.
– Добър ден! Искам един хубав букет от кърваво червени рози.
– Нямаме.
– Какво нямате?
– Кърваво червени рози. Изобщо никакви рози нямаме. Затова пък имаме разкошни хризантеми.
– Мерси. Ще потърся в друг магазин.
– И напразно. Никъде няма да намерите. Нас ни снабдяват централно и щом тук няма, излишно е да търсите другаде.
– Добре. Направете ми един букет от хризантеми, макар че те  са по-подходящи за друга цел.
– Не се интересувам от намеренията ви. Колко трябва да бъдат хризантемите?
Бързо пресметнах на ум.
– Петдесет.
Продавачката сръчно направи красив букет. За миг тя събра в него всичките багри на златната есен.

[ad id=“236993″]

– Заповядайте! 25 лева.
– Моля?!
– Букетът ви струва 25 лева.
– Вие се шегувате! Та това е почти 1/3 от пенсията ми. Да не би да грешите?
– Нито се шегувам, нито греша, другарю.
– Каква е цената на една хризантема?
– 50 стотинки.
– Господи! Колкото голяма водка!
– Или колкото пакетче краве масло.
– Ами да. Извинете, но не мога да купя букета. Ще потърся друг подарък на жена си.
– Идете в магазина на художниците. Там има красиви неща и ще ви излезе сравнително по-евтино, послушайте ме.
Тръгнах си натъжен.
Така и не ти купих цветя за твоята шейсетгодишнина.
Прости ми, Мария!

Автор Трайко Начев, вестник Дунавска правда, 1973 г.


image0 (9K)