Изследвания сочат, че между 18 и 25% от българите страдат от алергичен ринит
Тенденцията е тревожна. Алергичните заболявания постоянно се увеличават, това е бичът на нашия век. Не е ясна причината за появата на заболяването, но според много специалисти има връзка с урбанистичния начин на живот и повишеното ниво на стрес, пише Монитор
Пролетните топли дни и цъфтежът на тревите и дърветата поражда радост, но не така седи въпросът при страдащите от алергичен ринит. Под пролетни алергии, хората най-често имат предвид сезонния алергичен ринит, което е другото име на сенната хрема. Това е проява на алергична реакция, свързана със свръхчувствителност към полени.
“В България обаче, спокойно можем да наречем алергичния ринит – пролетна алергия, особено при постепенно променящия се към по-топъл климат. Сезонния алергичен ринит се предизвиква от тичинковия прашец (полен) на ветроопрашваните растения, като при проявяващия се март-април ринит, главните причинители са дърветата (бреза, ясен, кестен). През месеците май-юли на дневен ред идват тревите, а август – септември актуални са плевелите. “, обясни за вестник „Монитор“ д-р Мария Иванова, която е алерголог към Токсоалергичното отделение на ВМА, освен това е член на Българското дружество по клинична алергология.
Алергичните болести са проява на свръхчувствителна имунна система в повечето случаи върви заедно с алергичен конюнктивит, бронхиална астма, риносинуит, а при децата често с възпаление на средното ухо. При тези пациенти често се срещат атопичния дерматит, уртикарията, хранителната и медикаментозната алергии.
Характерно за полинозата е сезонното рецидивиращо (повтарящо се) протичане. Често симптоматиката започва около една и съща дата. Сенната хрема обикновено започва с кихане, сърбеж в носа и небцето, оток на лигавицата – запушване на носа, обилна секреция. Често симптоматиката е придружена с чувство на тежест в челото, заглъхване на ушите, главоболие. При много от болните се наблюдава орален алергичен синдром – проява на кръстосана алергична реакция срещу алергените на някои плодове и зеленчуци, обясни още специалистът. Реакцията се проявява при контакт на определени храни от растителен произход с устната лигавица – характерен е отокът на езика, устните, гърлото и небцето, придружени е със сърбеж и дискомфорт. „Добрата новина е, че тези реакции обикновено не са тежки и са бързо отшумяват.
Истински сериозният проблем идва тогава, когато към хремата се добавят симптомите на бронхиална астма. Диагнозата на алергичния ринит и определянето на причинителя е предизвикателство за всеки алерголог, разчита се както на клиничната картина, така и на кожноалергично тестуване. В клиничната практика място имат и други специфични методи. От лабораторните тестове е много популярно изследването на специфични Ig E. Точното определяне на виновния алерген е изключително важно за последващата терапия.“, обясни още д-р Мария Иванова.
Макар и често срещано заболяване алергичният ринит не застрашава живота на болните, но осезаемо снижава качеството на живот. Симптомите му обикновено отслабват след 45-годишна възраст. Д-р Иванова подчерта, че най-добрата възможност при алергичния пациент е имунотерапията. Имунотерапията е особен начин на лечение, подобен на ваксинацията – целта е привикване на организма към дадения алерген. Само алерген специфичната имунотерапия е способна да излекува пациента, като практически възстанови нарушеният имунен толеранс. „С този вид терапия не просто подтискаме симптомите, но променяме реактивността на организма като повлияваме основната причина за алергичния ринит – атипичната реактивност на организма. Имунотерапията е единственото лечение, което не само лекува болестта, намалява нуждата от медикаменти, но и предпазва пациента от развитието на придружаващи заболявания, като бронхиална астма. Само лекари специалисти алерголози могат да предписват имунотерапия, като по време на провеждането и пациентът трябва да е под постояния контрол на алерголога.“, казва още специалистът и допълва, че често имунотерапията продължава 3-5 години, а преценката за прекратяването й е индивидуална.
Алергенните препарати за лечение, се приготвят от природните алергени, обработени по специфичен начин. Приемането на отвари или билки с неясен произход и съдържание обаче, само могат да влошат състоянието на алергичния пациент, и дори да предизвикат астматичен пристъп. Тези „цярове” често съдържат полени във висока концентрация, което е доста опасно за пациентите с полиноза, предупреди още специалистът.
Употребата на противоалергичен спрей и честите промивки на носа с физиологичен разтвор значително могат да намалят оплакванията. Алергологът съветва пациентите като се приберат у дома да сменят облеклото си, да измият лицето и ръцете си. Фармакологията също помога за облекчаване на симптомите: антихистамините – таблетки или сиропи; назалните спрейове – със или без кортикостероиди; са съвременни и много ефективни средства, които ефикасно подтискат симптомите, но не лекуват заболяването!
Редица проучвания правят връзка между алергичният ринит и мръсния въздух, тъй като се среща по-често в големите градове, където замърсяването е значимо. Хиперреактивността на носната лигавица при пациенти със сенна хрема се засилва при контакт с праховите частици от замърсения въздух.
„От няколко проведени изследвания при малки деца, става ясно , че колкото повече се намалява допирът ни със земната почва и населяващите я микроорганизми, растения и животни, толкова повече са увеличава процентът на проявените алергии. Оказва се, че и прекалено стерилният начин на живот е предпоставка за развитие на алергии. В този аспект призивът назад към природата придобива нов смисъл.“, обясни още д-р Мария Иванова. Тя посочи, че е Европа всяко трето дете е с някакъв вид алергия и вероятно делът на алергичните деца тепърва ще расте. По думите й рядко сенната хрема се проявява преди втората година на детето, като най-често се среща при деца между 11 и 14 години. „Колкото по-късно се появи за първи път алергичният ринит, толкова шансовете за овладяване и излекуване намаляват. Много е важно да не се пропусне момента за започване на алергенна имунотерапия. След пубертета шансовете за успешна десенсибилизация значително намаляват.“, обяснява на родителите специалистът.
