ИВАН БЕДРОВ
Влизат Кравата, Очите и други животни в един бар… Знаете как продължава историята. Вече втора седмица държавата живее в сърдечния ритъм на простреляния Желязков, научаваме подробности за бъдещи зетьове и бивши ортаци, запознаваме се с традициите в паркирането на Слънчев бряг, институциите рапортуват за масирани проверки за касови бележки в курорта, държавниците са притеснени от отлив на туристи заради големия шум след „свадата“, още няколко дни само да минат и… продължаваме напред.
За пореден път слонът в стаята остава незабелязан. Проблемът не ни е Очите, а са ни очите. Нашите очи, които като попривикнат с мрака вече спират да забелязват, че няма светлина.
Има един детайл, който е често споменаван в сутрешни блокове и преки включвания в стил „От местопрестъплението: Слънчев бряг“. При цялата тази парадна показност, с която групата на Желязков е дефилирала пред онова заведение и при целия шум, който стрелбата и самата „свада“ са произвели, нито един сигнал не е бил подаден на телефон 112. Лесно е да си обясним въздържанието със страха, но е трудно да приемем за нормално, че страхът дотолкова е станал част от ежедневието ни. Още по-трудно е да приемем за нормално, че на немалко места в България проблемите не се разрешават от институциите, а от някой друг, чийто телефон не е 112.
Най-мекият начин да бъде казано е, че мутрите се чувстват много добре в България. Част от тях са хотелиери, ресторантьори, туроператори, собственици на таксиметрови фирми, концесионери, получатели на обществени поръчки, а останалите са легализирани под формата на десетки фирми за охранителна дейност и продават „спокойствие“ срещу касова бележка. Това не означава, разбира се, че всички хора в тези сектори са свързани с мутрите. Но знаят добре, че е разумно да се съобразяват с тях.
Моделът „Слънчев бряг“ е класическа реплика на модела в циганските гета. Държавата делегира с мълчаливо съгласие властта на някоя мутра/барон, срещу което получава приходи – и в държавната или общинска хазна, и не точно в хазната. В сделката влиза и ангажиментът на мутрите/бароните да поддържат някакъв ред на отдадената територия – не е задължително да е съвсем законен, важното е да не се вдига излишен шум. За да не изплашим туристите/съседите.
Правилата на такива територии са прости:
Ако искаш да продаваш дюнер на ъгъла на пешеходните алеи, трябва да питаш тях.
Ако искаш да возиш на тройни цени с таксито си пияни туристи посреднощ, трябва да се отчиташ пред тях.
Ако искаш да доставяш разбъркан неизвестно къде алкохол в олинклузив комплексите, трябва да те препоръча някой от тях.
Ако искаш да не ти запалят ресторанта или да не осъмнеш, по нечия неизвестна воля, без нито един работник, трябва да си купиш срещу сериозна сума паник-бутон точно от тях.
Ако клиентите ти се окажат хулигани и започнат да чупят, не се обаждаш на 112, а натискаш онзи паник-бутон, за да извикаш тях.
Ако искаш да си изясниш всичко, трябва да видиш онзи все още несъборен хотел върху пясъка на плажа в Слънчев бряг, който бе построен от един от тях.
Тези правила може да са най-ярко видими в подобни гета, но те са навсякъде. Опитайте се да минете по тротоара пред някое от любимите им заведения в София. Ще видите чернодрешковците със слушалки в ушите и инстинктивно ще заобиколите и ще слезете на платното. Но и от там не може да минете, защото лимузините им са паркирани на три редици. Следващият път просто ще изберете друг маршрут.
Така отстъпваме територия след територия. Това ни е проблемът, а не конкретната причина за „свадата“ в Слънчев бряг, където сега институциите разкриват неиздадени касови бележки, докато цяла България търси на живо в национален ефир яйцата в майонезата. „Да ви имам проблемите, другарко“, се казваше в един стар виц.
Снимка: Веселин Боришев
Източник: clubz.bg
