Пресата като „чужда агентура“. Как един езиков етикет еволюира до истински наказания

Мъж преминава покрай входа на правозащитния център „Мемориал“ в Москва. На стената на сградата пише: „Чуждестранен агент“ и „Обичам САЩ“. 21 ноември 2012 г.

Москва предприе първи стъпки срещу медии, по-рано обявени за “чуждестранни агенти”. Те ще трябва да платят глоби за нарушаване на руското законодателство, което изисква всяка публикация на “чуждестранен агент” да бъде обозначена като такава. Мярката засяга Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFERL) и проекти на медията в Русия.

Руското законодателство приема за „чуждестранен агент“ неправителствени организации (НПО), медии и физически лица, които получават финансиране от чужбина. Посочените хора и организации са длъжни да информират властите за дейността си, да осигуряват достъп до своя финансова информация и да се обозначават публично като агенти.

Законодателството възникна през 2012 година, като оттогава обхватът му се разширява, а нормите в него се утежняват. До този момент обаче по него не бяха налагани санкции.

I Първите протоколи за глоби

Първите осем протокола за практически нарушения на закона бяха публикувани във вторник на сайта на руския регулатор Роскомнадзор. Всичките са срещу Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFERL) и отделни проекти на медията, каквито са телевизията “Настоящее время” (Current Time TV) и регионалните сайтове “Сибир.Реалии” и “Идел.Реалии”, които предават новини от Сибир и от района на Волга и Урал.

Осемте протокола ще бъдат изпратени в съда, който ще вземе решение за глобите, казаха от Роскомнадзор.

Глобите за всяко единично нарушение, предвидени в законодателството, са до 50 хил. рубли (560 евро) за физическо лице и 500 хил. рубли (5 500 евро) за юридическо лице.

На 29 декември 2020 г. от институцията заявиха пред RFERL, че дотук са установили 130 нарушения на медията, за които ще издадат протоколи до месец февруари.

“Министерството на правосъдието недвусмислено казва, че съобщаването на факти е престъпление”, коментира главният редактор на RFERL Дейзи Синделар през декември, когато трима журналисти на медията бяха обявени за “чуждестранни агенти” в качеството им на физически лица.

RFERL беше включена в списъка на „агентите“ през декември 2017 г. заедно с проекти на медията, посочени като отделни сайтове. В същия списък е и „Гласът на Америка“ (VOA).

Според Кремъл законодателството, насочено срещу “чуждестранните агенти” е реципрочна мярка. Тя е взета в отговор на стъпките, предприети от САЩ срещу руската държавна телевизия RT, която е регистрирана по Закона за регистриране на чуждестранните агенти.

От САЩ отхвърлят сравнението, като посочват, че законодателствата на двете страни се различават и че руските власти използват случая, за да заглушат свободната обмяна на информация и идеи.

I Как еволюира законодателството

Понятието “чуждестранни агенти” беше въведено през 2012 г. със Закона за неправителствените организации (НПО). Текстовете предвиждаха вписването на НПО, финансирани от чужбина, в специален регистър и задължиха споменатите там организации да докладват за своята дейност на властите и да допускат финансови проверки.

През 2017 г. същите норми бяха приложени към медиите, а през 2019 г. – и към физическите лица, които разпространяват материали на медиите, обявени за “чуждестранни агенти”.

Според действащото в момента законодателство, ако медиите цитират лице или организация от списъка с “чуждестранните агенти”, те са длъжни да ги обозначат именно с този етикет.

Нови поправки, приети от долната камара на руския парламент в края на 2020 г., предвиждат затвор до 5 години за “чуждестранен агент”, който не докладва за своите действия на властите. За “агент” може да се обяви и всеки международен журналист, който събира материали, свързани с “националната сигурност”. Тези поправки все още не са приети окончателно.

Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

 


image0 (9K)