Живка Кехайова
Днес 44-то НС стана история. Каква история обаче? И можем ли да преценим в момента последствията от действията и законопроектите му? Едва ли.
Защо това Народно събрание удари дъното по рейтинг – не че другите преди него се ползваха с много по-висок.
Основната причина, според мен бе фактът, че всъщност не беше истинско НС. По Конституция България е парламентарна република, но в този мандат дори онези българи, които го знаят, го забравиха. Защото 44-то НС нищо не управляваше, дори себе си.
Между власт и опозиция нямаше конкуренция, а буквално диво съперничество, както отбляза Марая Цветкова пред БНР. Опозицията нито за миг не си постави целта да отстоява идеи, защото единствената й цел беше как и на кого да се опре, за да събори властта. Не успя – а толкова, ама толкова се надяваше, че дори използва напрежението от пандемията като оръжие, вместо да поеме и носи отговорност за управлението на страната в криза като част от управленския орган на държавата – и просто саботира НС.
При това грозно. След първото напускане на пленарна зала от БСП, скоро депутатите наскачаха на Корнелия, че остават без заплати. Затова при второто напускане вече бяха изобретили схема – хем да не се регистрират, хем да не работят, хем обаче да си вземат заплатата. Ако мислят, че това е останало скрито за избирателите им, значи ги считат за идиоти. А ако е останало скрито…, значи БСП са големи късметлии с електората си.
Властта пък нито за момент не се опита да предлага идеи така, че да спечели съмишленици и ако не одобрение, то поне принципно партньорство. Целта бе да налага. Да осигури поне минимално мнозинство и да наложи! И нейните избиратели схванаха, че в този мандат единствената останала реална власт, е изпълнителната. Още повече, че и президент нямахме – самата Конституция изисква тази фигура да е обединителна. Така че да – президент нямахме и нямаме. Схванаха и друго, че без реално работещо НС, изпълнителната власт е безконтролна, президентът и той. Ако не са го схванали, или имат проблем с потенциала, или предпочитат безконтролна изпълнителна власт и не се замислят, че така й стоварват непосилна тежест и предпоставят неизбежни грешки, плюс абсурдна отговорност.
Как работи една институция без мост, „телефон“ и какъвто и да е контакт между двете й съставни части? Ами вече не работи като обща институция, а като две отделни звена със съвършено различен предмет на дейност. Само че става въпрос за върховната институция, която управлява държавата. Разпадът й е разпад и на държавността.
Да, имаше няколко добри решения и едно добро председателство на ЕС, но това ще го прочетете в отчетите на отделните групи. Пък и вероятно ги помните – не са толкова много.
Защо ви занимавам с едно НС, което от днес е история? Защото виждайки поведението на политическите субекти, стари и нови, плюс абсурдната агресия между симпатизантите им, в новото 45 НС ще влязат вече дори не съперници, а буквално врагове. И какво се случва тогава с най-висшата у нас – парламентарната власт? С други думи – с държавата ни?
Може да ви звучи странно избиратели, електорат, симпатизанти, или както там се наричате, но от тона между вас зависи какъв тон ще бъде зададен от избраниците ви в новия парламент. Колкото и да ви е странно те не могат да не се съобразят с вас. Колкото и да ви е странно и след 4 април същите партии ще са в парламента в някаква конфигурация и същите хора ще живеят в България, управлявана от него. Няма едните, или другите да изчезнат. Затова почвайте да строите мостове, че не остана време.
А аз бих искала след 4-ти април да наричам българите не електорат, симпатизанти, или избиратели, а ГРАЖДАНИ. Но затова наистина се изисква нещо повече от стадни и първични инстинкти.
