През погледа на главния редактор: Ден I на новото Народно събрание

Живка Кехайова

Ден I на новото Народно събрание бе в много отношения изненадващ и в много – абсолютно очакван.

Очаквано беше обединението анти ГЕРБ. Неочаквано беше началото, в което Мика Зайкова поздрави президента Плевнелиев, вместо президента Радев. После мило избра да цитира точно свръх приближения до Тодор Живков Георги Джагаров, а клетвата онлайн, включително на Слави Трифонов, превърна в скеч.

Не изненадващо, но грозно беше това, че допусна Хаджигенов да се опита да се гаври с колега – народен представител, при това дама, та се наложи Вежди Рашидов да й напомни, че в залата на НС подобен език е недопустим, дори да е приемлив по площадите. Друг е въпросът, че възпитаният човек е възпитан навсякъде и обратното.

Хубаво е да има възрастни хора в парламента, но още по-хубаво е те да са хора, които съзнават способностите си и са в състояние да се подготвят адекватно за своята роля – има много такива, дори по-възрастни от Зайкова. Или в случая, поне да й бяха помогнали сценаристите с речта, а служителите – с информация и то не пред микрофона.

Изненадващо беше също така, че ИТН с лекота прати по дяволите референдума си и обещанието си за мажоритарна избирателна система, само защото трябваше да гласува за тях, заедно с ГЕРБ. С други думи – принципите и обещанията са маловажни, по-важно е да не загубиш имиджа си на протестиращ срещу статуквото, нищо че и в протестите всъщност не си участвал, освен с мълчание. Всъщност става въпрос за най-обикновен страх на ИТН да не загуби крехката подкрепа на анти ГЕРБ партиите, които не биха допуснали по никакъв начин обещанието на втората сила за мажоритарна избирателна система да стане факт. Въпросът е, не загубили повече към датата на следващите избори, като жертва топ за пешка.

Не беше изненадващо, че като видях наредени зам.-председателите на парламента на трибуната, спонтанно ми дойде със сарказъм да изтърся: „Честита промяна!“. Има промяна – върнахме се преди и малко след милениума. Почувствах се някак много млада:)

Не бе особено изненадващо дори това, че юристката, ексдепутатката и ексомбудсманът Мая Манолова не знае и не е прочела правилата за работата на НС, предложи зам.-председател на групата си, та се наложи новият председател на парламента Ива Митева да й обясни, че такава длъжност не съществува. Митева явно се бе подготвила добре, за разлика от доста други.

Голямата изненада обаче бе това, че в експозетата си за приоритетите, всички представители на новото мнозинство говориха за спешни промени в избирателната система, промени в съдебната система, комисия за разследване…, но не и за най-спешното – справянето с кризите – епидемия, икономическа, социална – освен ДПС, но ДПС по принцип се държи адекватно. Последото означава само едно – новото мнозинство осъзнава, че не може реално да управлява. Би излъчило краткосрочно правителство до към есента, само за да обезпечи личните приоритети с оглед нови избори (ако прецени, че времето за промени няма да стигне при съвсем бързи такива), стари съдебни дела, или обикновено отмъщение, но хич и не смята да се заема с решаване на проблемите на избирателите си, които са в сферата по-скоро на оцеляването – във всякакъв смисъл.

За наблюдателите, това НС ще е интересно и пълно с теми за коментари. За избирателите, май, няма да е – промяна има, но не тази, която очакваше мнозинството. Или както бил казал един политик: „Правихме едно, пък стана същото“ – поне по отношение на реалните проблеми на хората.