Живка Кехайова
Преди няколко дни публикувах коментара си „Пак ли?“.
Това беше още докато Елена Йончева и Радан Кънев редяха текстове и договорки за обсъждането – максимално негативно на България в ЕП, защото се оказа, че нито въпросните ни евродепутати, нито менторите им, употребили ги за това безумие, не са разбрали, че ЕП не сваля правителства. Публикувах го, придружен от текста: „И друг път недоволни от моментната власт са търсили помощ от вън за личните си домогвания. И друг път се е случвало някой друг от вън да ни реши въпроса с държавността – веднъж Византия, после турците. Ама не ни е харесало…“
Утре ЕП ще гласува окончателният текст на резолюцията, следствие от усилията на тези двамката. Тя има 25 точки след обсъждането, с 49 поправки от днес, които ще бъдат гласувани тази вечер – дали да влязат, или не.
А ето и доказателството защо постановката да се решават вътрешнополитически въпроси с външноинституционални средства, винаги е предателство и погром. Защото външните институции всъщност решават своите проблеми на гърба на нацията, с достатъчно порочни, или тъпи политици, да го поискат от тях. Ето част от текстовете в резолюцията:
. “Призовава българските власти да прилагат съответната съдебна практика на ЕСПЧ и в този контекст да се обърне внимание на положението на съпрузите и родителите от един и същ пол с оглед да се гарантира тяхното упражняване на правото на недискриминация по закон и всъщност, и че правната рамка осигурява равни права за всички двойки.”
• “Изразява съжаление за враждебния климат срещу хората от ромски произход в някои населени места, особено срещу онези, които трябваше да напуснат домовете си след митинги на местните общности.”
• “Осъжда всеки случай на реч на омраза, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи, които остават проблем, предизвикващ остра загриженост.”
• “Призовава властите да спрат речта на омразата и расовата дискриминация срещу хората от ромското малцинство в отговор на COVID-19 и да спрат провеждането на полицейските операции в ромските квартали по време на пандемията.”
• “Изразява съжаление за решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствие на Истанбулската конвенция с Конституцията на България.”
• “Счита за необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица въз основа на тяхната сексуална ориентация – т. 18 – настоява за въвеждане на понятието „джендърна идентичност“ в Закона за защита от дискриминация. „Джендърна идентичност“ е понятие, според която полът на личността не е биологично детерминиран, а е въпрос на личен избор, който обществото трябва да признава.
. т. 20 пък е посветена на осъждане на идеите за повече прозрачност на НПО-тата, които са финансирани от чужбина.
В т. 15 изрично се настоява България да изпълни решението на Съда в Страсбург и да регистрира официално сепаратистката организация „ОМО-Илинден“, която се бори за признаване на „македонско малцинство“ в България и автономия на Пиринския край…
Да видяхте до тук поне един реален проблем на България, камо ли решаването му? Защото в България може да има единични инциденти, но езикът на омразата в каквато и да е посока, е по-тих от този в повечето европейски страни, просто защото още нямаме техните проблеми, следствие на левия либерализъм.
Затова пък има опит за пълно разграждане на „оградата“ на националните идентичност и законодателство, включително оспорване на решение на Българския Конституционен съд – по-скоро искане решението му да не бъде зачетено от българските власти. И още по-лошо – изобретяване отново на изобретеното от престъпника Георги Димитров македонско малцинство у нас. И това под заплахата, че ако не направим въпросните промени, които ще гарантират върховенството на закона у нас (как точно пък ще стане това?), винаги можем да бъдем обвинени и лишени от средства.
Това нека ни е за урок – не на политиците. За тях има само интереси, не уроци. Урок за избирателите кой кой е, за какво се бори и кого не бива да пускаме на политическата сцена с гласа си, камо ли да го пратим да ни представлява в ЕС. И нямам предвид конкретните личности, а партиите им.
Ще видим дали довечера ще бъдат приети поне част от поправките на евродепутата от Малта Роберта Мецола от групата на Европейската народна партия( на снимката най-горе). Тя предлага редакция или отпадане на текстове, които са критика срещу правителството и главния прокурор на Бългория. Затова пък е добавила критични текстове срещу президента Румен Радев и посочва крупен магнат с 18 обвинения в България като спонсор на част от протестите… Мацола е автор на цели 37 поправки. Ще е истински майтап, ако това се случи с писания от Елена Йончева предварителен текст на резолюцията, както самата тя се похвали. Между другото тази й хвалба е пълното нейно политическо самоубийство, защото дори БСП скочи срещу въпросните текстове.
Мацола предлага следния преамбюл на резолюцията към България: „Като се има предвид, че през последните месеци българските граждани са свидетели на голям брой твърдения за корупция на високо равнище, някои от които се отнасят пряко до министър-председателя и президента на Република България; като се има предвид, че през последните месеци международни медии многократно съобщаваха за възможни взаимовръзки между престъпни групи и властите в България и между чужди разузнавания и служби и съветници на президента…“
Мецола настоява в документа да бъдат добавени случаите с президентските съветници, обвинени в търговия с влияние и подбуда за извършване на длъжностни престъпления.
„Президентът, който има конституционното задължение да бъде политически неутрален, е взел директна линия на поведение в опозиция на правителството, поискал е неговата оставка и използва протестите като платформа за своята позиция“, се казва в друга поправка.
Мецола предлага текст за отпадане на мониторинга по Механизма за сътрудничество и проверка, както и друг, в който да се отбележи, че няма изискване за прозрачност на собствеността на медиите онлайн, а пропуските в регулаторната рамка за тях често се експлоатират от проруски медии.
Ангел Джамбазки също е внесъл 9 поправки, в които настоява да отпаднат текстовете, с които се критикува отхвърлянето от страна на България на т. нар. „Истанбулска конвенция“, както и съпътстващата я дезинформация, а също така и да отпаднат твърденията за реч на омразата срещу малцинствата, използвана от български депутати, чиито имунитет ги пази от наказателно преследване.
Без значение какво ще влезе и излезе от тази резолюция, България не само бе окипазена, при това без реално наистина да имаме сериозни икономически и политически проблеми, освен този, че някои партии искат властта, но не могат да си я вземат с избори.
Световният проблем с корупцията е гаден, но няма да го решим с каквито и да е промени в законите – просто ще се научим като останалите да го поприкриваме и използваме като камшик за непослушните. И сега се опитваме, но нашите мащаби са направо смешно малки в сравнение с тези в повечето страни дори в Европа. Не защото смеи по-добри, или морални, а защото сме по-немощни.
