Живка Кехайова
За меда и жилото след снощния дебат в ЕП за България. Не знам какво точно очакваха БСП и „Демократична България“ от снощната дискусия в ЕП за България, резолюцията след която ще бъде гласувана в четвъртък, но явно не точно това, което ще получат.
Нахъсани от политическите си лидери и от лични мотиви (за Елена Йончева говоря), Йончева и Радан Кънев успяха да организират социалисти, леви либерали и зелени да кажат достатъчно лоши думи за България. Вероятно са били горди с успеха си, макар и непълен, защото най-голямата партия в ЕП – ЕНП, ясно показа, че не оттегля подкрепата си за проевропейското и демократично избрано правителство на България, което – ако има достатъчно желаещи, ще може да бъде сменено на избори – демократични избори, през март. Консерваторите и те показаха, че не си падат по изблиците на леви либерали, зелени и социалисти.
Днес обаче не друг, а Корнелия Нинова „изрева“, че приятелите от ЕП пробутали в резолюцията завоалирано, но пределно ясно изискване за приемане на Истанбулската конвенция. Тя посочва, че ще предложи на българските евродепутати от левицата, независимо че резолюцията е инициирана от Елена Йончева, да подкрепят текстовете, отнасящи се до върховенство на закона, борба с корупцията и свобода, но да не подкрепят текстове за Истанбулската конвенция. С други думи, цялата предизборна посока на Корни отиде по дяволите, че и следизборната… Друг път ще обясня защо.
Освен механизма, валиден за всички страни в ЕС относно правото, за нас специално ще остане и мониторингът, защото българските граждани много го искали – изгавриха се от ЕП. И сега на Христо Иванов ще му се наложи да обяснява защо неговият евродепутат, плюс приятелите му зелени (с които са в дясно-ултралява коалиция у нас), върнаха България назад точно по отношение на правото. Това ли беше идеята за реформа? И как изобщо смята да прави реформа под мониторинг?
И най-важното – да се знае: РОДНИТЕ НИ евродепутати от БСП, ДПС и „Демократична България“, заради вътрешнополитически интереси дадоха невероятният КОЗ, чакан от всички големи в ЕС – да бъдат обвързани евросредствата с върховенството на законността и правото в отделните страни. Така всяка държава, която не слушка, няма и да папка, защото моментално може да бъде обвинена в доста абстрактното понижаване на нивото на върховенство на закона. Защото ясни критерии няма, след като се оказва, че не са важни законите, а личностите, които ги прилагат в определен момент.
А за Минеков? Какво за него? И в ЕП го оцениха веднага като никой – нещо, което ние си знаем. Само той не го знаеше и обяви дни преди това как щял да бъде изслушан в ЕП – оптимист като спонсорите…
