Живка Кехайова
През погледа на главния редактор: по време на една есенна почивка край язовир „Доспат“
Отделяме три дни за приказен личен празник в романтичен комплекс – иначе със съпруга ми сме предимно палаткаджии. Студеничко е високо в Родопите и невероятно красиво. Още с влизането в комплекса прави впечатление, че и по това никое време за отпуск, той е препълнен. При това най-вече с млади семейства с деца – повечето по 2, някои по 3. Имам предвид и това, че е време на криза – покрай коронавируса много бизнеси се оказаха със сериозни проблеми. Явно обаче не такива, в които работят млади хора:)
Може ли едно курортно място да е представителна социология? Защото, ако е, то нещата у нас си вървят всъщност в повече от добра посока. Средства за почивка и то по всяко време, имат явно предимно млади, работещи семейства. При това доходът им е достатъчен, за да не са с едно дете. Така трябва да бъде.
Сещам се за мизерното детство на сина ми (роден 1986-та година, когато просто нищо нямаше) и за раждането на дъщеря ми през 1996-та година (когато взе да разбира Лукановата зима вече беше нещо като мит, а Жанвиденовата хиперинфлация – минало) и нейното детство определено беше една идея по-добро.
Е, разликата с днес е от Земята до небето. Да обобщя – пътят към цивилизования свят е правилният.
Със сигурност на младите хора обаче, не им допада темпото на придвижване и са прави да искат скорост и качество на „превозното средство“, не просто надеждност. Тези млади хора започнаха протестите и заслужаваха подкрепа, но вече не са там. Вече и във Фейса не се появяват. Дори в социалните мрежи поддръжниците на сегашните протести са около 60+, надъхвани от младежи старша възраст на около 50+ – със засегнати от сегашната власт интереси, но без интерес сами да излязат на улицата.
В рехавите групички от предимно възрастни вечни неудачници, се появяват тук-там по-млади техни копия – затова и протестите станаха въстания – да са по-разбираеми за новия контингент.
Задавате ли си въпроса защо контингентът на „въстанията“ е друг? Моят отговор е – заради водачите. Защото тези „водачи“ могат да водят само въстания, не протести. Със сигурност никой от тях не може да осигури по-луксозно „превозно средство“ за пътя към цивилизования свят. Да не говорим, че повечето и пътя не знаят, особено онези с вдигнатите юмруци и еднотипните апокалиптични глупости, които просто не са верни. Не, че няма проблеми! Не, че няма корупция! Ще ги има и след това правителство, но да не заравяме, че сме 14-ти по корупция в ЕС – в златната среда, т.е. доста по-богати и развити демокрация още не са се справили с този бич за икономиките и то за столетия.
Аз със сигурност не мога и няма да подкрепя въстания, вместо демократични избори, нито пък евентуална диктатура – военна, царска, президентска – все тая, вместо парламентарна Република. А като е парламентарна републиката ни – нещата се решават с избори, не с въстания. И нека спрем басните за манипулирани избори – може да има купен вот, но го купуват от всички партии. Манипулация на изборните документи при застъпници на всички участници в изборите, наблюдатели и камери, дори да са възможни в някое забутано местенце, са нищожни за краен резултат за когото и да е. Стига с агресията!
Прекрасната игра „Кой е по- по- най-„, се превръща в мръсна гадост, когато я играят възрастни. А когато тези възрастни са комплексари с власт и ресурси, това е една опасна игра. И няма вече нищо общо с желание за промяна на обществото и държавата.
Вие от кои искате да бъдете – от протестиращите, или от въстаниците?
