Живка Кехайова
Не знам защо Зоя Делева – съратничка на големия Дертлиев, поиска точно от мен решение на един проблем, който отдавна ме тревожи, но съм твърде малка като ум, прозорливост и компетентност да го реша, за съжаление. Все пак мога поне да го поставя на дневен ред и да се надявам, че по-умни и подготвени ще намерят пътя.
Ето Фейсбук диалога ни:
Зоя Делева: Живе, защо не си зададеш въпроса. Защо хората стигнаха до тук? Кой, кой докара народа ни до това дередже? Не случихме на управници 30 години. Крадците се размножиха и те свикнаха, че са „богоизбрани“. Няма идеи, няма идеологии. Няма мислители… Едно мазало. Администрацията се пръска по шевовете, измислени институти колкото шеш. Научни звания се раздават на кило…. Кажи рецептата какво да прави този народ?… Дай решение?
Живка Кехайова: Зойче, казала си най-важното – идеи, идеологии.
Не само у нас, в цял свят от известно време се прави опит да се замаже липсата на идеи и идеологии, без които обществата не могат да вървят напред и нямат избор, защото в този случай е допустимо всичко безпринципно – безпринципни политически коалиции, безпринципни изборни коалиции, управляващи такива, дори безпринципни протестни коалиции.
Това се опитвам да обясня тези дни в коментарите и анализите си, но било интелектуалщина.
Когато безпринципно заставаш до някой с коренно различни интереси и идеи от теб, можеш да постигнеш само временно нещичко за себе си и нищо съществено, най-малкото промяна. Няма нищо интелектуално, а е съвсем практично, някак ежедневно дори, да посочиш липсата на принципи и действията на парче: дай сега да направим едно нещо, пък после ще гледаме какво ще излезе. Е, няма вариант да „излезе“ нещо добро. При липса на принципи – ясни принципи, няма постъпателно движение и няма вариант: „ама може пък да стане по-добре“ – не може! И никога не е ставало дори случайно. Ставането е въпрос на система, а не въпрос на човек, или група, особено в съвременния свят.
Нека продължа и изясня мисълта си от този диалог. В цялата човешка история прогресивните промени са идвали на базата на идеи и идеологии, родени на базата на нови икономически процеси в обществата. Различните инструменти как да станат тези промени, т.е на какво ще падне акцента – на максимално бързо и печелившо развитие, даващо преимущество на действените, подготвените, можещите, или пък по-бавно – но с по-голяма социална защита за по-ощетените, определя политиките – леви, десни, център и разновидностите им. Равенство няма. Хората не се раждат равни и не могат, не бива да са равни. Идеалният вариант е да им бъдат гарантирани равни права и задължения, но всеки се възползва от правата и изпълнява задълженията според способностите и възможностите си. Ако едно общество се опита да наложи приблизително равенство, то унищожава двигателя си от можещи и действащи. И умира като формация, защото логично изостава – икономически, идеологически, социално дори. За равенство, а не за равни права и задължения, радетели са само некадърните, мързеливите и глупавите. Ощетените здравословно и децата са друго нещо. Грижата за тях е критерият за зрялост и смисленост на едно общество и както виждаме, най-голяма е тя тъкмо в държави, на които не им е и хрумвало да налагат равенство между хората.
В това няма грам абстракция, или теория. Така работят обществените закони, които не са по-различни от математическите, физичните, или биологичните, в човешката цивилизация.
От поне 2 десетилетия за нас, а вероятно от поне 3-4 десетилетия за развитите страни, консуматорството като единствена реална идеология, започна да смазва политическите системи, защото се оказа най-стабилната основа за печалба. Когато има една идеология, има и един тип инструменти за управление. Управляват не различни партии, а различни клики, притеглящи пътя на печалбите ту в една, ту в друга посока. И купуващи си електорат (не буквално, буквалното купуване е дреболия, а чрез пренасочване на финонсови посоки и приоритети). Електорат, който няма никакъв друг избор, освен защита на абсолютно личния си интерес, защото различни идеи и пътища не съществуват. Демокрацията се обезсмисля напълно, освен в частта й кликите да се сменят достатъчно динамично, за да си получават достатъчно ритмично пая различните групи.
Айн Ранд с творчеството си – защита на егоизма в името на идеологическото оправдание на капитализма, се оказа недостатъчна и се роди цяла индустрия за промиване на мозъци с цел осигуряване на оправдание на консуматорството: „Трябва да обичаш най-много себе си!“, „Трябва да получиш от живота това, което заслужаваш (а кой ще си признае, че всъщност заслужава малко?)!, „Имаш право и задължително трябва да си щастлив(нищо, че не притежаваш качества да създаваш щастие)“!, „Стани богат и консумирай“!, „Ако нямаш достатъчно пари (в сравнение с кого?), значи си неудачник!“, „Животът е само един – консумирай сега, веднага, виж другите!“. Изреждам тезите нарочно огрубено, но цяла индустрия от адски печеливши обучения, книгопечатане, предавания, цели институти – се грижи за оправданието на простата консумация. И никой не се замисля, че когато Аз-ът вече не е част от Ние, няма не само общество и АЗ няма.
И докато робовладението, феодализма, класическия капитализъм са си отивали на базата на изчерпан ресурс за печалба и механизми за развитие, то светът в момента цикли и единственото, което му ида на ум е да смени консумацията с лична свръхконсумация, просто защото ако до индустриалната революция в основата на прогреса са оръдията на труда, то след нея основното оръдие на труда е Човека. Единствено неговия ум и потенциал носят принадена стойност към общодостъпните технически постижения.
С други думи излишни се оказват институциите на демокрацията, разделението на властите и т.н. – РАВНИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Какво точно да гарантират, когато основното право е КОНСУМИРАЙ и основното задължение е КОНСУМИРАЙ! Затова и ако не го правиш, или не го правиш в достатъчно количество, се опитват да те убедят, че трябва да си нещастен и да се чувстваш с пропилян живот.
Партиите са проформа – нещо като атрибут от миналото, платформите им даже проформа не са – не си правят труда да предлагат нещо кой знае колко различно. Това наблюдаваме в момента – едната клика си позволи да удари другата, защото доби самочувствието, че след толкова дълго придърпване може да продължи, ако елиминира основните играчи на другата. Втората обаче скочи и със зъби и нокти, със зъбите и ноктите на огладнелите (не в буквалния смисъл), на чувстващите се ощетени и отдалечени от потока за консумация свои електорални единици, крещи: „Стига! Достатъчно ви е! Сега сме ние!“.
Нормално е към тях да се присъединяват и всички по принцип усещащи се ощетени. Те ще се присъединят после и към другите, когато дойде време пак да се връщат… Така беше и през 2013-та.
И какво, само това ли остана:„Че посредством изборната демокрация може да бъде установена волята на народа, е, разбира се, заблуждение. Но тя е една хуманна и морална процедура, защото чрез гласуване, а не чрез ножове и пистолети, се решават въпросите, засягащи разслоените интереси. — Робърт Музил.
Казват, че всяко ново поколение е нов народ. Нов народе, напъни си мозъка и създай идеи, идеологии, избор и път напред. Не връщане назад към „дивото и чистото“, каквито призиви се чуват. Връщането назад е деволюция и смърт. Ще се радвам да доживея и поне да зърна вашето решение на кризата и превръщането й във възможност!
