Живка Кехайова
Опозицията днес гласува в Народното събрание против оставката на Борисов, докато ГЕРБ гласува за оставката му.
Подобни парадокси са възможни само в политиката:) Припомням – Бойко Борисов заяви, че веднага след гласуване на Народното събрание за свикване на Велико народно събрание за промени в Конституцията, той си подава оставката. Следователно в пленарна зала днес неговите хора гласуваха за оставката му, а опозицията – против.
Логиката на опозицията е желязна без съмнение – създадената с мнозинството на БСП сега Конституция закрепва доста благоприятни моменти за дейците по високите етажи на въпросната партия и до днес. Със сигурност един нов Основен закон едва ли ще отчита интересите им така добре. И другото – кой би искал да управлява тъкмо сега – ескалация на епидемия, на претенции и искания от всички, които извънредните мерки засягат – т.е. наистина всички, а фондове от ЕС не се задават поне до другото лято. Не стана ясно защо протестиращите, искащи месеци наред оставката на Борисов, днес не бяха пред НС, за да нахъсат БСП:)
Ще ми се да вярвам, че ГЕРБ пък гласуваха за нова Конституция и оставката на лидера си, не защото нямат път назад след предложения текст – недоносчето в проекта им, направен както студент се готви за изпит, на който му трябва не повече от тройка. А гласуват така по две причини. Първата – да бъде изработена Конституция, отразяваща наистина тенденциите на новия етап от развитието не само на България, а и на света и то не по техния текст (всяка промяна, дума и дори запетая в един основен закон, за да бъде факт, трябва да се гласува с пълно мнозинство). Вторият – защото са осъзнали, че трябва да бъде даден шанс на партията им с излизане на преден план на добрите кадри по места, които безспорно вече са подготвени за властта в новите условия, имат друга харизма и друг поглед.
Разбира се, това е търде оптимистично, за да е истина, но пък човек винаги може да помечтае.
Най-тъжното в цялата ситуация е, че един толкова многоизмерен и важен процес няма да бъде забелязан от българите. Защото точно днес те се вълнуват от далеч по-простичкото и по-ежедневно – мерките. Как ще се отразят, на кого, до кога? А отговорът вече е ясен. Пандемията в цял свят разтвори ножицата между технологичния и нетехнологичния бизнес, между квалифицираните в определени сфери и неквалифицираните в тях хора. И тук не говоря за онези без образование и квалификация. За тях началото на края започна доста по-рано.
Повишената автоматизация в много индустрии в 26-те най-големи икономики в света се очаква да унищожи 85 млн. работни места до 2025 г., но ще създаде и 97 млн. нови, т.е. нетно ще има 12 млн. работни места повече, според скорошен доклад на Световния икономически форум. Предизвикателството пред политиците е да помогнат на работниците, които губят работата си, да усвоят нови умения, които да им позволят да поемат нови роли, казва Кристоф Каленберг, ръководител проекти за пазара на труда в Академията Рандстад в Ешборн.
„Ако сте инженер в Airbus или VW, на около 50 години сте и загубите работата си, трудно ще намерите нова, защото всъщност не сте подходящи за Tesla“, посочва той.
С други думи, единственото, което политиците могат да направят за хората, за да им гарантират работа и бъдеще, е да насочат основните ресурси именно към преквалификацията им с оглед работните места на бъдещето. Единственото смислено, което могат да направят за бизнеса, е да насочат ресурс към бизнеса на бъдещето и целеви ресурс за автоматизация и създаване на високотехнологични производства в перспективни сфери.
Всичко друго е временно подаяние, което и в Библията е казано, че не върши дългосрочна работа. Важното е да научиш човека да лови риба, а не да му дадеш една риба да се наяде днес, се казва дори там.
