Живка Кехайова
Във вчерашния си коментар писах за издигнатата от протестиращите бесилка, след серията с ковчезите и помените им – парад на пошлостта и мизантропията. Днес трябва да пиша за некролози на Румен Радев в Русе…
Всеки, който е чел нещо от мен знае, че ми се свиди да го наричам президент и определено е далеч не само от симпатиите ми, а и от антипатиите ми даже, но наистина трябва да си напълно малоумен, пошъл мизантроп, за да окачиш некролог на жив човек. Той може да е пълен провал като президент, но това не пречи да е обичан баща и любим някому.
При откриване на новия лъч на метрото в София пък днес протестъри от „Боец“ се ядосаха на свещеник, дошъл да го освети… Обидите им към него им се видяха малко и младежите закрещяха и за неговата оставка – явно крещяха на Бог, знам ли? Едва ли и те знаят… каквото и да било.
Ако протестъри и антипротестъри са символа на народната ни енергия и на младото поколение на България, да ви кажа честно, съм на път да приема, че всичките ни правителства досега, дори онова с хиперинфлацията, са били напълно подходящи и адекватни…
По-зло проклятие от тази констатация за земята, дала началото на европейската цивилизация, няма.
От тук ли ще тръгне античовешкото?
