През погледа на главния редактор: Май малцина схващат, че след днес, обикновено следва утре

Живка Кехайова

Май малцина схващат, че след днес, обикновено следва утре. Изключение може да бъде световен катаклизъм, или второ пришествие…

Още през 2012 година, когато сума ти народ бе полудял по предсказанието на маите(най-вероятно изобщо не са предсказвали подобно нещо), че светът ще свърши, писах, че обикновено нещата никога не се нареждат толкова лесно, че да се свърши отведнъж. Естествено и след 12.12.2012 г. дойде 13-ти.

Защо се присетих ли? Ами защото видях тези дни с каква стръв Елена Йончева в европарламента се опитва да нахъса левицата срещу България, че дано да спрат и евросредствата. И това само заради личната й разпра с Бойко Борисов и ваденето наяве на едни пари от КТБ, усвоени в ТВ7 от нея през офшорка. Тя самата казва, че са честно заработени, а тогава още по-малко разбирам защо се нерви в такъв случай. Любопитното е, че Радан Кънев и той приглася на Елена и левицата, пък май партията му беше в ЕНП?

Вярно е също, че това няма да стане, защото България спазва европейските критерии и мизерията от времето на правителството на Орешарски с реално спиране на фондовете, няма да се повтори, но пък опитват.

Въпросът е на кого правят на пук? На Борисов ли? Хубаво, той ще поизгуби малко политически авторитет, може и да слезе от власт, но за 10 години все е спастрил достатъчно, за да оцелее дори политически в друга позиция. Олигарсите от двете страни на барикадата и те ще оцелеят – не мога да ги мисля и тях.

Ще бъде ударена България. Ударът ще го отнесат всички онези, които работят, които се опитват да закрепят положението на малкия и средния си бизнес с европроекти, онези, които разчитат на европейската солидарност за кризисните фондове заради коронавируса при загуба на здраве, работа и т.н.

Същата история и вътре в страната. По акъла на един, развяващ юмрук(който си знае интереса прекрасно) и на неколцина скрити в сянката му(също заради интереси), хиляди хора против собствения си интерес тропат с крак и пищят като разглезено дете в детски магазин, че си искат едно нещо, ама веднага го искат. Нищо, че е опасно – като ги гледам повечето, най-вече за тях.

Защо е опасно? Защото след евентуалната победа ще дойде утре – ще си получат залъгалката и ще изжиеят миг опиянение. На сутринта ще открият, че:

    1. Правителство – и експертно, и служебно, много трудно ще се формира, защото е нужна база за споразумение, а такава вече няма. Дори да стане, те ще са неработещи.
    2. Бизнесът ще спре всички инвестиционни процеси и назначения докато не види накъде ще задуха вятъра. Казва му се предвидимост.
    3. Администрацията ще замре, включително всички подкрепящи програми, проекти и инициативи, точно преди, или в разгара на зимата. Виждаме го всеки път и само човек, който не е работил, или е изключително глупав, не е успял да схване схемата. Просто администрацията е ничия – не предприема нищо, не прави нищо и няма дори кой да я накара да свърши нещичко.
    4. Няма нито едно предложение, дори нереално, какво правим като дойде утрето, освен предложението за съдебна реформа. Няма нищо лошо в съдебната и реформа и тя е нужна, но на бас, че гладни, болни и безработни, плюс онези, чийто стандарт на живот ще падне заради горните проблеми и заради очакваната от икономистите инфлация, пет пари няма да дават за нея, когато настъпи утрето. Нищо, че днес правилно я желаят, но днес все пак има още някаква стабилност на държавните системи.
    5. Няма нито нормална, нито реална опозиция, която веднага да заработи по своя ясна и точна управленска програма, нито пък има такава програма, включително спретнатата популистка фантастика, която с която преди време БСП гъделичкаха най-възрастните си симпатизанти, защото дори техните по-млади умряха от смях. Някои по-съвестни и от срам.

А времето накъся. До евентуални извънредни избори, защото на ГЕРБ наистина може да им хрумне в края на октомври да тръгнат на избори – никакво го няма. До нормалните избори през март също не остава много за изработването на истинска управленска програма: приоритети, пари откъде, по какви пера… Не: ние ще направим едно нещо, ама как без да взривим Бюджета и без да ни спрат фондовете – ще видим после… Това вече го четохме в „програмата“ на БСП.

Следващият парламент, когато и да са изборите, ще е силно насипен – с множество малки и неасни като ориентация играчи. Коалициите ще са по-сложни и от досегашните, а това означава нестабилни. Последното означава, че трудно ще бъде създаван и приеман дори битов закон, камо ли да се прави реформа, включително съдебна, просто защото за важните неща е нужно мнозинство от 2/3-ти. Трудно и адски компромисно може да се състави правителство, което няма да е способно да заяви обща управленска платформа – няма една с една сходни партии, способни да влязат в следващия парламент според социолозите. Ще пълзим. България ще пълзи. Според една басня на Стоян Михайловски и така се стига до върха, но е адски мъчително – пробваме този начин 30 години, все пак.

В едно нещо старозагорският кмет е абсолютно прав: „Докато в политиката емоциите не бъдат овладяни в името на разума и прагматизма, няма как да има много разумни и прагматични решения“.

Ами овладейте ги малко тези емоции господа и дами политици, господа и дами протестиращи, господа и дами не протестиращи. Повечето от вас, от нас, ще живеят така или иначе в България. Що ви кефи толкова много пълзенето? Спрете да плюете по България, т.е. по себе си навън, защото плюнката ще ви се върне като шамар, а може и като юмрук към всички ни, но и вас няма да отмине.

Ако трябва сядайте на нещо – кръгла маса ли, дискусия ли, референдум за визия пред страната ли, още сега, още преди избори и дайте да намерим общ път, програма, платформа – каквото там искате. УТРЕ идва и идва за всички ни, освен за онези, които ще си обарат дърмите и ще се чупят по света, откъдето са дошли за малко заради коноравируса.

УТРЕТО идва тук и идва за нас, а нашето днес е без нормална опозиция, без нормална власт, дори без нормално мислещи протестиращи и не протестиращи, без нормален бизнес…

Да спираме с левичароанархистките, иначе не лоши лозунги: „Мутри вън!“ и „Оставка“. Те големите мутри без друго са си ВЪН –  и  родните, и международните. Тук са само изпълнителите, на които им дърпат конците и дребосъците.

Заедно, ЗАЕДНО да сядаме да работим. Други народи са успели да го направят, ама са мислели повече и по-малко са чувствали. Представяте ли си – дори са успявали да преодолеят личната си обида в името на държавността си.