Живка Кехайова
Мислех днес да разсъждавам върху това защо толкова много ни влече деструктивното – от идеите до междусъседското дърлене. От политиката до ежедневните опити за надцакване на дребно и доказване на надмощие на дребно.
Зачудих се писано ли е по тази тема и що да видя – тя направо си е разработена…
От блога за студенско творчество „Апостроф“ си заех няколко цитата от студията „Духът на отрицание на българина“ от Найден Шейтанов, написана още в 1933 година и от анализа „Психологията на днешния българин“ на Константин Гълъбов, направен през 1934 година
Константин Гълъбов, 1934 г.: „Психологията на днешния българин се определя във висока степен от стила на неговия живот. Това е стилът на живота в страна, намираща се под непрекъснатото влияние на толкоз близките до нея културни страни в Европа и обхваната от стихийната воля да догони тяхното развитие, страна, която се приобщава бързо към културните нужди на въпросните държави, но която, едновременно с това, е бедна, с ограничени възможности за стопанско развитие и затова безсилна да задоволи тия нужди. Всичко иска да има българинът, което имат хората в културните страни на Европа, но парите му са малко и оттам тази свирепа борба на всеки против всички…” .
И тук Константин Гълъбов много точно продължава въпроса: „Психологията на днешния българин е във висока степен психологията на човек от едно преходно време, когато животът му преминава бързо от едни към други форми. Поради бързото ни откъсване от селския и полуградски живот, поради бързото ни приобщаване към културата на Западна Европа, ние се завъртяхме на сто и осемдесет градуса около собствената си ос и се дезориентирахме.
До каква степен сме дезориентирани се вижда, преди всичко, от политиката ни… изгубихме поглед за действителността, поставихме си задача не по силите, лежаща извън възможностите на момента… Политиците ни направиха каквото можеха, защото за повече не бяха годни.”
Найден Шейтанов, 1933, „Духът на отрицанието“: Системата е толкова сложна, колкото са объркани и отношенията между политици и народ. Всеки дърпа в своята посока, без да се интересува от потребността и задълженията на своя „опонент”. Народът е неспособен да преценява рационално това, което му се предлага за в бъдеще, тъй като е злопаметен. При гласуване българинът предлага като аргументи неизпълненото, проваленото, неуспешното. Посочвайки му доброто, той непременно ще го украси с негативен елемент.
Това са сложна психика, сложно политическо възприятие и почти невъзможен изход от духа на отрицание. В такъв случай дух на утвърждаване трудно би бил постигнат, защото, като вече стана ясно, става дума за стереотип. По-голяма част от историята ни познава принудата вместо волята, страхът вместо смелостта, бездействието вместо идейността.
Единственото, което мога да допиша 90 години по-късно е, че ако не успеем да разчупим като общество тази щампа на мислене и поведение – за нас е късно, но поне в децата и внуците си и да създадем у тях нагласата за ДУХ НА УТВЪРЖДАВАНЕ, след още 90 години няма да има българин, който да мисли и пише по подобни теми и по каквито и да е други.
Мислещите няма да са в България, защото никой няма да може да ги накара да тровят дните си с духа на отрицанието, а останалите… ми те просто няма да могат да мислят.
Обърнете внимание и на карикатурата на Чудомир в началото.
