ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 104, 1990 г.
ПРЕДНОВОГОДИШЕН РЕПОРТАЖ С МИРИС НА
ПОРТОКАЛИ И БЕНЗИН
В КОЙТО КМЕТЪТ, ЛИТЕРАТУРНИЯТ КРИТИК, СЛУЖИТЕЛЯТ ОТ СЛУЖБАТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНСТИТУЦИЯТА И СОЦИОЛОГЪТ ПРАВЯТ ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ГРАНИЦИТЕ НА ПЕСИМИЗМА И ОПТИМИЗМА В ОТИВАЩИТЕ СИ 365 ДНИ НА 1990-А
– Десет лева, брат! Продължавай пеша, защото лампичката свети на червено от вчера, а я виж каква опашка се е навъртяла! Отброявам петолевките, вдигам яката на шубата и продължавам под тънките струйки на декемврийския дъжд. Какво да се прави – срещу бензиновата криза са безпомощни и журналистите. Не злорадствам. И без това частникът – таксиметров шофьор, ще потропва от крак на крак часове, докато се добере до заветните си купонни двадесет литра. Колкото до петолевките… Да съм си вървял пеша. така и нямаше да се вредя сред първите в тълпата, очакваща международни паспорти край сградата на Регионалната дирекция на МВР. Затова пък длъжностните лица по гражданското състояние в бюро „Венчаване“ Виолета Бончева и Елена Димитрова успяват да повдигнат падналия гард на самочувствието ми. Оказва се, че и по време на криза хората продължават да се обичат, женят и раждат деца. потвърждават го сключените до Коледа 1210 граждански брака и родилите се 3108 момичета и момчета. Е, според събеседничките преди няколкото крачки под звуците на Менделсон младоженците трябва да изходят трънливи пътища в търсене на халки, сватбени костюми и какво ли не, но нали не всеки ден се женим, а?! За ходене по мъките отваря приказка и Борис Ангелов, старши треньор на футболистите от „Берое“, но в крайна сметка изразява надеждата си, че отборът ще докаже възможностите си, независимо от подхвърлянията на недоброжелателите. Умерен оптимист е и литературният критик Стоян Стаев от дом „Литературна Стара Загора“, за когото отиващата си година ще остане преди всичко с отприщения творчески дух на Христо Кацаров, Таньо Клисуров и Неделчо Ганев. Както и с появата на млади, талантливи автори. Колкото до бъдещето… Г-н Стаев вярва, че то ще внесе по-чувствително живителен полъх в литературния живот на града, като не се налагат промени в ръководството на писателското дружество. Споменава и за надеждите около ежемесечно литературно списание, но предпочита да „почука“ на дърво. Подобна е реакцията и на майор Георги Маринов, началник на службата за защита на Конституцията, когато запитвам дали ведомството има нещо общо с прословутото „Шесто“… – Надявам се, през следващата година съзнанието на хората да се отърси от спомена на миналото на МВР. Уви, засега министерството, а и нашата служба се свързват с репресивния апарат. Естествено е, защото дейността ни до голяма степен остава закрита за широк достъп на любопитни очи и уши. А служителите като цяло са професионалисти, занимаващи се с проблемите на корупцията в големи размери, наркотрафика, тероризма, контраразузнаването… Неща, без които нито една държава не може да съществува. С измененията в Конституцията и наказателния кодекс отпадна необходимостта да се „ровим в политическото бельо“… Разделяме се, като оставяме за друг път въпросите, свързани с техническата обезпеченост, неяснотите около по-нататъшната съдба на службата, нямането на това и онова и потеглям към изхода. там, където според криминалетата непременно ще трябва да покажа пропуск. Уви, портиерът дори не ме удостоява с поглед. Че има криза в стопанския живот никой не отрича, но за странджанеца бай Марко „нямаше – няма“. Поне ако се съди по количеството месо, изложено на сергия сред пазара. Само дето цената от 17 лева респектира… почти колкото два килограма портокали от съседна Гърция, за които пласьорът твърди, че са брани нощеска. пипнешком броя остатъка от заплатата, вдъхвам аромата на оранжевите плодове и си купувам поизмръзнала борова клонка. Срещу шест лева. Все пак – Нова година иде… Така, с подпряно до стената борче, разговаряме и с председателя на временния изпълком г-н Стоян Стоянов. – Не е за вярване, че годината си отива. А имаше дни, в които си мислех, че времето пълзи. проблеми, проблеми и… никакъв светлик на надежда. Сега е по-различно. Поне правителство има, а и някои позабравени черти от народопсихологията ни взеха да изплуват. Ще ми се през 1991-а да станем по-човеци, да обърнем очи към хората край себе си, да почувствуваме града свой… Кабинетът се е изпълнил с хора, а секретарката сочи часовника – време е да започва заседанието на изпълкома. …Социоложката Детелина Серкеджиева също нервно поглежда часовника си. Уговорките са затова, за да бъдат изпълнявани, но когато те чакат и на друго място… Е, колкото до едно обобщение… – Като социолог мога да кажа, че изминалата година носеше всички белези на прехода.Започна разграждането на структури, изглеждащи вечни, но за съжаление тухлите на новите зидове все още са малко. Плахо направи първи стъпки частният сектор, докато инфлацията и безработицата направо галопират. Това става на фона на ярката поляризация в обществено-политическия живот. Понесена във вихрите на информационния ураган, отделната личност се обърка, загуби ориентация, обезвери се. Надявам се, че това е моментно състояние, което в бъдеще ще легне в нормални коловози… Оптимистка съм, макар да виждам и недоимъка, а и озлоблението… Сега съм насред опустошения площад, дъждът е намалял, а зад витрините на „Верея“ се чува приглушена музика. Започва подранил новогодишен банкет. Сред сивотата на късния следобед долавям аромат на бор. Дръвчето, може би усетило топлината на дланта ми, се е събудило. Бързам, за да съхраня живеца му до стаята, където вече ме чакат децата. Пеша. Бензиностанциите все още не работят.
Христо ХРИСТОВ
Предновогодишен репортаж с мирис на портокали и бензин
