„Църквата не може да остане безразлична към проблема с насилието срещу жени, защото църквата е призвана да дава закрила и утеха на страдащите и уязвими членове на обществото. В същото време Българската православна църква е длъжница на нашето общество по отношение на закрилата на жените, страдащи от различни посегателства.“
Тези думи според репортаж на специализираното издание dveri.bg принадлежат на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и се отнасят за… Истанбулската конвенция. Същата, която синодът яростно заклейми и призова Народното събрание да не ратифицира, защото тя променя светогледа ни и „отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека“.
[ad id=“263680″]
..
Преди малко повече от две години обаче – по-точно на 26 ноември 2015 г., същият този синод очевидно е подкрепял документа. Тогава митрополит Антоний като представител на Българската православна църква (БПЦ) е взел участие в международна конференция в подкрепа на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ (т.нар. Истанбулска конвенция), организирана от Асоциацията на жените адвокати и под патронажа на омбудсмана Мая Манолова. На нея той е приветствал инициативата и е изнесъл доклад по темата.
Какво се е променило за две години, за да се обърне изцяло позицията на синода, можем само да гадаем. Или по-скоро да направим обосновано предположение, че промяната е дошла с повеите на източния вятър.
В последните години и българската църква все по-силно и видимо играе ролята на проводник на интересите на Русия и тика православието към политическата платформа на национализма, консерватизма, нетолерантността и враждебността към Запада. Тя споделя редица общи силно консервативни позиции с Руската православна църква – от заклеймяването на Мадона до крайното отрицание на хомосексуалността, инвитро забременяването, сурогатното майчинство и т.н.
И все по-често прави (донякъде успешни) опити да се ситуира като страна във въпроси от компетенцията на държавното управление, въпреки че по конституция България е секуларна държава.
[ad id=“225664″]
..
Що се отнася до Истанбулската конвенция, към момента тя е подписана от 45 държави – членки на Съвета на Европа (от общо 47), и е ратифицирана първо от Турция, а впоследствие и от още 27 държави. Русия е една от едва двете членки на Съвета на Европа, които не са подписали документа. Другата е Азербайджан.
Нещо повече – през февруари 2017 г руският президент Владимир Путин подписа одобрения по-рано от Думата закон за декриминализиране на домашното насилие, което вече се наказва с глоба, въпреки че проблемът с насилието над жени е огромен (според данни на руското вътрешно министерство от 2013 г., цитирани от BBC, над 600 хил. жени са подложени на физическо или психическо насилие от членове на семейството, а около 14 хил. годишно са смъртните случаи).
В този контекст не е изненада, че БПЦ се включи с остра позиция в дебата за Истанбулската конвенция – сравнително късно, но за сметка на това в „правилния“ момент – ден преди организираната от парламента обществена дискусия за документа. На откриването на дискусията във вторник в аулата на Софийския университет, присъстваха мнозина представители на църквата, а до тях бяха и представители на гражданско сдружение „Приятели на Русия и православния свят“. Старозагорският митрополит Киприян прочете становището на БПЦ, което предизвика силни и продължителни ръкопляскания в залата, очевидно окупирана от опоненти на конвенцията. (Подробности очаквайте по-късно).
[ad id=“225664″]
..
България не е изключение в този тренд на очевидно прокарване на опорки на руската хибридна война през православната църква. През ноември 2016 г. например се провали опитът за ратификация на Истанбулската конвенция в украинския парламент. В дискусията в парламента бе привлечена и украинската православна църква, именно която според украински общественици става причина ратификацията да бъде отложена, въпреки че състоянието с домашното насилие в Украйна е катастрофално.
Аналогична е ситуацията в Хърватия, където съпротивата на крайнодясната опозиция, в съгласуваност с църквата, води фронт срещу конвенцията със същата заплаха за „третия пол“. Всъщност ключовите думи в кампанията срещу документа навсякъде са едни и същи: „трети пол“, „отваряне на вратата за гей бракове“, „разрушаване на традиционните консервативни ценности“, „морална разруха и поквара“ и т.н. Тези „опорки“ обединяват позициите на всички противници на конвенцията – от църквата и консервативните организации през националистически групи до депутати.“
[ad id=“218548″]
..
И това не е изненадващо. Съпротивата срещу Истанбулската конвенция е не толкова свързана със съдържанието й, колкото е част от голямата антиевропейска хибридна пропаганда и е поредният фронт за атака срещу т.нар. Гейропа.
Източник:http://www.capital.bg
