ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 56, 1990 г.
ПРЕДИЗБОРНИЯТ МИТИНГ СВЪРШИ – СЕГА НАКЪДЕ
Ако попитате който и да е българин, смятащ се за политически ангажиран и мислеща личност, дали политическото бъдеще на една партия зависи от способността й за трезва оценка на резултатите от изборите, то той сигурно ще даде положителен отговор. Ако обаче се опита да се издигне над партийни пристрастия и си отговори на въпроса – чувства ли изборните резултати като успех на БСП, чувства ли, че тази партия е наистина управляваща, още повече като се има предвид развитието на обществено-политическата обстановка след изборите, то отговорът едва ли би бил еднозначен. Това, като че ли се осъзнава и от една голяма част от самите членове на БСП. Може би затова на ръководството на Общинския съвет на БСП му бе нужно да запише в резолюцията от заседанието, съвместно с кандидатите и избраните народни представители, че оценява резултатите от изборите като успех за партията. В същия момент в много от изказванията прозвуча тревогата, че политическия аванс, който получи БСП е незначителен, като същевременно това е последният й шанс даден от избиратели, гласували с червената бюлетина. Този аванс може да се стопи само за броени дни, ако същият този избирател не види поне две неща: БСП – действително обновена и второ – конкретни резултати от това обновление.
Може ли тази партия със своето тежко политическо наследство, но с огромния си исторически опит да се превърне в нова партия от ляв тип, неразделна част от европейската левица? Друга алтернатива пред нея просто няма, но ясно е също, че това трябва да бъде осъзнат акт, а не резултат на решение „отгоре”. Естествено, възниква въпросът за механизма на това обновление. Точна рецепта няма и никой не би могъл да даде, но явно трябва да се предприемат конкретни и за всички понятни стъпки. Настъплението (а не даване на път!) на младите, некомпрометирани, реформаторски настроените и радикално мислещите е първата стъпка, която да доведе до едно от най-важните следствия и същевременно „начала” на обновлението – ускоряването на провеждането на конгрес, предхождащ изборите за местни органи на държавната власт. Неминуемо това води и до друго следствие. Крайно време е да се осъзнае необходимостта от раздяла с тези членове на БСП, които не могат да се отърсят от болшевишкото си мислене, т.е. друга „начало” трябва да стане презаписването на членовете на основата на действително осъзната вътрешна необходимост от членуване в новата партия, която не само, че се именува „социалистическа”, но смени и името върху заглавната страница на членските книжки, където все още пише: „Българска комунистическа партия”?! Трябва обаче, да се подчертае, че не става въпрос за разцепление на съществуващата партия. В последно време радикалите се хулят, че много бързат, че не мислят за „масите”, че ако толкова настояват могат да напуснат те партията. Радикално мислещите на този етап изключват разцеплението в БСП като изход от вътрешно-партийната криза.
Днес обаче е налице един твърде опасен синдром на неприемане на термина „радикали в БСП”, защото от това следва че тези, които ги критикуват са консерватори. Какви са те всъщност? В съвсем близкото минало тези нетърпящи радикално мнение членове бяха от агресивно-недоверчиви до арогантно-отричащи (да си припомним самореакцията им по време на старозагорската предконгресна партийна конференция, когато бе потвърдена „непоклатимостта” на принципа на демократическия централизъм, а предложението за смяна на името на БКП бе обявено за ерес), то сега, същите тези членове са на мнение, че без тях обновление не може да има. Уплахата, че ще останат „извън борда” кара същите тях да сменят тона. Сега те не че не са за обновление, но „защо да бързаме толкова?”.
Сега БСП е изправена пред действително уникална възможност. Десетилетия наред компартиите от т.нар. социалистически страни се опитваха да се „обновят” и „демократизират” като всъщност фабрикуваха директиви „от горе” и само задълбочаваха кризата вътре в себе си, дължаща се на криза на идеите. БКП не бе отмината от тази криза. Тя се отрази на цялостната история на България в последните десетилетия. Тази криза избухна на 10.ІХ., но не се преодоля от само себе си. В началото на 1990 г. тя продължи да се задълбочава. Това че поради предизборната борба бяха туширани проблемите в БСП и крещящите противоречия вътре в нея, не значи, че кризата се преодоля. На 10 юни хиляди радикално мислещи и колебливи, но все пак – симпатизанти на БСП, „със стиснати зъби” гласуваха с червената бюлетина само и само да бъде решен въпросът за властта. Сега, след като „предизборният митинг” свърши, отново „лъснаха” със своята острота вътрешнопартийните противоречия. Репликите към ръководствата на БСП – централни и местни, люшкаща се между радикалната и консервативната страна станаха все по-остри. Нетърпимостта към компрометираните кадри, „окопали се” и временно „снишили се” по места нарасна. Консолидираха се действията на отделните радикални течения, АСО и останалите радикално мислещи.
Ето я уникалната възможност – най-после „отдолу” се надига една огромна вълна от стремаж към промени, която се материализира в активизирането на дейността на радикалните клубове по места и координационния център на 12-те. Още на 21 юни бе разпространено и откритото писмо на основната партийна организация към радикалния клуб „Алтернативни идеи”, подкрепено по принцип от всички членове на клуба. Инициативата на старозагорските радикално мислещи, публикувана и във в. „Септември”, вече получи подкретата на стотици социалисти на общината. И макар че според Петър Драгиев, секретар на общинския съвет на БСП, в откритото писмо „отделни силови моменти и остарели претенции” (цитат във в. „Дума”, бр. 94), това не попречи на ръководството на ОбПС да заимствува от писмото много свои акценти и оценки на споменатото разширено заседание, чийто съавтор е и П. Драгиев. Хубаво е, че самият той смята, че радикалите от „бръмбар в мравуняка” трябва да станат „двигател на промяната”, но може би и един член на „Демос”, който прокламира тази идея трябва да излезе от съзерцателно-оценъчната си позиция и да премине към действия, още повече, че е в ръководството на общинския партиен съвет.
След като на 26 юни във в. „Дума” бе публикувано обръщението на 12-те радикали, оттогава насам сме свидетели на консолидация на силите и подготовката на регионалните конференции. (В Стара Загора тя ще се състои на 15 юли от 10 ч. в Стария театър) с поглед към националната конференция на радикалните сили в БСП в края на юли. Усилено се подготвят както на национално, така и на регионално ниво основните документи, засягащи организационното и идейно бъдеще на по същество новата партия. Всички членове на клуб „Алтернативни идеи” се подготвят за регионалната конференция като провокират открита вътрешнопартийна дискусия, започнала още по време на предизборната борба.
Целта е бързо, но без прибързване, да се отговори на необходимостта от създаване на нова партия от ляв европейски тип, която да запази своя национален и исторически обусловен облик и продължи активното си присъствие в осъществяването на прехода към истинска парламентарна демокрация.
Д-р Валери НИКОЛОВ
член на клуб „Алтернативни идеи” – Стара Загора
Предизборният митинг свърши. Сега накъде?
