Турците много обичат да величаят „подвизите“ на султан Баязид I, но удобно забравят да си припомнят и не дотам предизвикващи гордост части от биографията му. Той е главорез, братоубиец и умира в невиждано унижение.
[ad id=“255238″]
Припомняме, че Баязид I по кръв е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 г. преди падането под турско робство по настояване на султан Мурад І – бащата на Баязид І, тя става част от харема му. Съгласието й да се омъжи за султана на варварите – се смята за една от най-големите саможертви в българската история.
След смъртта на султан Мурад І, синът му Баязид І веднага убива брат си и напуска полесражението на Косово поле. Той се отправя към Одрин, за да си осигури владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата”(Йълдъръм). Новият султан се впуска в дълга военна експедиция като успява да превземе голяма част от Балканите, в това число и България. Избива голяма част от аристократичните родове, както и висшите духовници. Неговата агресивност и постигнатите победи го правят един от най-известните пълководци по онова време.
[ad id=“225664″]
Гибелно за него обаче се оказва сражението с войските на монголския владетел Тимур при Ангора през 1402 г. Османската армия и съюзниците й, между които и на български васали, е разбита, а самият Баязид пленен. Той е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид – Деспина Оливера Лазаревич е принудена да прислугва гола на Тимур.
