Последният евреин в града

Юра Абаев

В средата на януари сплотената общност на стария квартал в Ходжент погреба един от най-уважаваните си членове. Този древен град в Таджикистан се намира на двата бряга на река Сърдаря. До 1991 година се казва Ленинабад, на името на болшевишкия лидер Владимир Илич Ленин.

Смъртта на 83-годишния Юра Абаев на 15 януари отбеляза края на цяла една епоха за Ходжент – той беше последният евреин в този предимно мюсюлмански град. В миналото градът е бил дом на няколкохилядна еврейска общност. Целия си живот Абаев прекарва в квартала, известен с името Под голямата черница, в центъра на близо 200-хилядния град.

Абаев е и последният равин в единствената синагога на Ходжент, която е затворена през 2015 г., след като опустява.

В последните години на Съветския съюз в Таджикистан живеят 15 хиляди евреи. След 1991 г. повечето от тях напускат тази държава в Централна Азия.

Петте големи деца на Абаев също заминават заедно със семействата си. Напуска и сестра му, много приятели и роднини си тръгват.

След смъртта на съпругата му в края на 90-те, Абаев също решава да емигрира в Израел, за да е близо до децата си. Всъщност той заминава три пъти за Израел между 1990 и 2008 г., за да се върне обратно всеки път с обяснението, че Ходжент е неговият дом.

В няколко интервюта за местни медии в последните години Абаев казва, че докато е бил в Израел му е липсвал родният град, където „всеки ме познава, поздравява ме и ми вика Батко“. Абаев разказва, че в Израел е получил апартамент и месечна пенсия, достатъчна за нормален живот. Но не говорел иврит и се чувствал самотен, така разказва на приятелите си.


Местният журналист Тилав Расулзода

„Абаев казваше, че се чувства като никой в Израел. ‘Като изляза в Ходжент, хората в квартала ми се усмихват и казват: „Ето, Батко идва“. А в Израел никой не ме познава,’“ разказва таджикският журналист Тилав Расулзода, дългогодишен приятел на Абаев.

I Пазарът Панчшанбе

След като се пенсионира, Абаев прекарва най-много време на базара Панчшанбе – създаден преди векове открит пазар, където се продават плодове и зеленчуци, а наоколо има магазини, кафенета и кебапчийници.

         “ Мъжете пият чай в
            продължение на часове
            и гледат как другите
            играят шах.

Древният пазар е известен и със своята чайна, където се събират предимно възрастни хора, а специалитетите са пилаф с ориз, овнешка супа и топъл хляб от собствената фурна. Мъжете пият чай в продължение на часове и гледат как другите играят шах. В горещите летни нощи играта на шах често продължава до рано сутринта.

„Абаев беше най-щастлив като караше колелото си. Отпред закачаше една кошница за покупки и тръгваше към Панчшанбе, на около 200 метра от дома му“, спомня си негов съсед.

„Пътят беше кратък, но му отнемаше доста време, защото по пътя спираше поне няколко пъти. Разменяше по някоя дума със съседи, приятели, магазинери, месари, бръснари. Той беше много популярен и всички го познаваха“.

Голямата къща на Абаев в квартала Под голямата черница не остава дълго празна след заминаването на децата му. Когато едно бедно шестчленно таджикско семейство губи дома си преди години, Абаев им предлага няколко от стаите си. Те все още живеят там. В замяна семейството се грижи за Абаев в последните дни до смъртта му.

I Събарянето на синагогата

Абаев е роден в семейството на баща работник и майка театрална актриса в Ходжент. Родителите му се развеждат, а той живее доста бедно, особено по времето на Втората световна война. Тогава на семейство са се полагали по 300 грама хляб дневно.

След 1967 г. Абаев служи като равин в синагогата в Ходжент, която е на метри от къщата му. Той отслужва погребения, грижи се за сградата и пази единствената Тора в храма.


Входът към еврейското гробище в Ходжент. Надписът е на таджикски, иврит и английски.

По времето на Съветския съюз изповядването на всички религии е под строг контрол, често и напълно забранено. След разпадането на СССР през 1991 г. синагогата започва да организира курсове по Тора, уроци по иврит и религиозни събирания на еврейската общност в града.

Преди 6 години Абаев вече е единственият евреин в града. Тогава с очите си наблюдава събарянето на излишната синагога, на чието място започва да се строи нов търговски център.

Така еврейската общност в Таджикистан остава само с един храм, синагогата в столицата Душанбе. Там живеят почти всички от останалите в страната петдесетина еврей. Повечето от тях са възрастни и живеят с помощите, които им изпращат техни роднини или еврейски организации.

Синагогата в Душанбе е открита през май 2009 г. като дарение от богат роднина на авторитарния лидер на страната Емомали Рахмон. Старата синагога в града е съборена, за да направи място за нов комплекс в съседство до пищния президентски дворец.

I Под голямата черница

Първите евреи са се заселили в Ходжент още в Средновековието. Те пристигат в града като търговци. През 19 век общността започва да расте, когато десетки семейства пристигат от близкия град Букара, който днес е на територията на Узбекистан.

През 1940-те години еврейската общност в Таджикистан наброява близо 30 хиляди души, като повечето от тях живеят в Душанбе и Ходжент. Много от евреите са известни музиканти, учени, лекари и журналисти.

Последният евреин в Ходжент беше погребан в еврейското гробище в южната част на града. От началото на 20 век това място е вечен дом на над 1000 евреи. Надгробните камъни са със звездата на Давид и снимки на починалите.


Еврейското гробище в Ходжент.

Допреди три години Абаев се грижи и за гробището. Тогава чупи крака си, състоянието му се влошава и той така и не се възстановява. Грижите за гробището след това се поемат от местни таджики, които получават пари за това от еврейски организации в САЩ.

Приживе Абаев казва, че вероятно ще е последният евреин, чийто гроб ще е на това място. Прав е. След смъртта му еврейската общност, която преди е наброявала десетки хиляди, вече я няма.

В квартала Под голямата черница съседи на Абаев се събраха, за да отдадат за последен път уважението си към него. Но нямаше кой да отслужи еврейски ритуал за погребението.

Неговите приятели и съседи импровизираха, разказваха спомени с него и му благодариха за годините прекарани заедно. След това занесоха тялото му до гробището, където погребаха последния евреин в града.

* – Текстът е подготвен от Таджикската служба на Радио Свободна Европа.

Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

 


image0 (9K)