ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 78, 1990 г.
ПРАВО НА ОТГОВОР
Посвещавам на литкритика Петър Тонков
Онази нощ по петляно и самодивено време, ти, другарю Тонков, за пръв път се появи в моя сън: усмихнат, демократичен, поетолюбив, човечен. Положи братска длан върху рамото ми и изрече крилатите думи: „Буков, за сетен път се уверих, че ти си голям поет. Не само голям, но и първият нецензуриран в Стара Загора. Приветствувам появата както на твоята нова стихосбирка „Искрата надживява пепелта”, така и всички останали книги, които възнамеряваш да издадеш в твоето лично стихоиздателство „Изблик”. Ти правиш истинска културна революция в тоя прозаичен град на поетите! Аз се възхищавам и прекланям пред твоя талант и пред твоята дързост! Стига литературен тоталитаризъм и мракобесие! Стига литературна номенклатура! Стига с тия цензори-поетоненавистници! Ако питаш мен, братко, аз съм за това всички цензори да бъдат третирани с препарата „Раундъп” на фирмата „Монсанто”. Да живее свободата и демокрацията! Ура!…” (След което образът ти се сля със сияйната зора.) А какво стана сетне? Разгръщам аз на заранта (31 август) в-к „Септември” и чета от тебе тъкмо обратното. Тутакси в мен рухна твоят светъл образ. Ти взе само „пшенично зърно от моята вяра” и аз се почувствувах „разнищен”. До такава степен разнищен, че даже си спомних, че преди време лично ти подарих моята нецензурирана стихосбирка с автограф, като по тоя начин насилствено те приобщих към кръга от хората, които уважавам и зачитам. В репликата си правилно отбелязваш и високата цена на моята книга. Но как разбра това, щом като не си я купувал? Не искам повече да те глезя, „другарю” Тонков, и ти предлагам да си ми я платиш (а най-добре да ми я върнеш обратно). Защото няма да бъде честно. В автографа си съм ти написал добри и уважителни думи, които със сигурност не заслужаваш. И повече не идвай нито в моя сън, нито в моя ден, разбра ли!
Ботьо БУКОВ
Посвещавам на литкритика Петър Тонков
