Пол Нюман беше един от най-красивите мъже на своето поколение. Сините му очи караха момичетата в кинозалите да изтръпват. Той беше талантлив актьор и вълнуващ мъж, на избра да бъде верен на една-единствена. Джоан Удуърд беше щастливката, която му открадна сърцето за цели 50 години. Най-престижните награди са доказателство за работата й като актриса, но в сърцата на публиката си остава жената, която получи най-нестандартния комплемент от мъжа си.
Пол Нюман обясни успеха на брака си с: „Защо ми е да ям хамбургер навън, когато у дома ме чака сочна пържола?!”
Това между тях е повече от любов, пламнала от пръв поглед на снимките на „Дългото горещо лято” (1958 г.). Той се разведе с майката на първите си три деца и не губи време, за да задържи Джоан завинаги.
Двамата се женят веднага в Лас Вегас и се превръщат във феномен! Градът на греха не е благославял брак, оцелял за толкова време. Холивуд – още по-малко. Него го искат всички жени, тя изглежда просто като приятна дама. Двамата обаче създават свой свят и три талантливи дъщери. Снимат много – в 11 филма са заедно пред камерите, а в три – той е режисьорът. Борят се заедно за правата на хомосексуалните, подкрепят каузи срещу дрогата, алкохола и рака. Връзката им е от тези, за които казват, че са писани на небето. Тайната на прекрасния им брак става ясна, когато става публично достояние писмото, което Пол Нюман е писал на Джоан Удуърд преди да се оженят. Ето най-вълнуващата част от него:
„Щастливият брак не се случва от само себе си. Добрият брак трябва да се създаде. Никога не е късно да се държим за ръце. Да си казваме „Обичам те” поне веднъж дневно. Нека никога да не си лягаме скарани. За нищо на света да не възприемаме действията на другия като даденост. Ухажването не бива да приключва с края на медения месец, а трябва да продължава цял живот. Да вървим заедно през живота. Да изградим кръг на любовта, в който да съберем цялото ни семейство. Да правим неща един за друг с желание, а не от чувство за дълг. От сърце да сме признателни и да изразяваме благодарността си. Да не спираме да развиваме търпението, разбирането и чувството ни за хумор през годините. Да се научим да прощаваме и да забравяме. Нещата не опират до това да се ожениш за нужния човек. Самите ние трябва да бъдем тези нужни истински на някому хора.”
