За политиката в парламента и за жената извън него – разговор с Елена Поптодорова, депутат във ВНС

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 24, 1991 г.
ДЕПУТАТКАТА ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА
ЗА ПОЛИТИКАТА В ПАРЛАМЕНТА И ЗА ЖЕНАТА ИЗВЪН НЕГО
-Г-жа Поптодорова, как се чувства жената, парламентарист, и то във Великото народно събрание?
-Мога веднага да потвърдя, че не се чувства велика, нито непременно жена. Пък и не би трябвало да бъде така. Аз доста трезво гледам, както казвахме до неотдавна, на ролята на жената в обществото. Считам, че сме събрани във Великото народно събрание да свършим определена работа и в това си занимание сме еднакво поставени, еднакво ангажирани.
-А на Вас допада ли Ви тази работа?
-Зависи от деня. Но най-малкото не остава време за скука.
-Вие сте член на социалдемократическата платформа „Европа“. Защо беше създадена тя?
-Парламентарната група на социалдемократическата платформа „Европа“ е последното от този род явление в парламента. Вероятно знаете, че преди два-три месеца беше образувана една друга група депутати за национално съгласие. Нашата група е с по-ясен политически ориентир. Защо беше създадена? Според мен мотивацията стои в един основен за цялата социалистическа партия въпрос. И той е ясно заявяване, изследване на посоката, която за първи път бе обсъждана и приета в документите на партията на 39-я й конгрес. Аз съвсем накратко ще спомена тези нови моменти: създаване на парламентарна демокрация, на политически плурализъм, на пазарна икономика с много силна социална защитеност, на мирен преход от тоталитарно към гражданско общество. Ако ние сме извадили тези основни принципи и ценности, които в корена са си именно социалдемократически и откъдето тръгна БСП, то е за да се опитаме да действуваме като мотор на промяната, която е доста трудна. Оттук нататък работата ни ще бъде апостолско дело, защото хората приеха на доверие промяната на името на партията , приеха я като механичен акт в нейната история, а той съвсем не е такъв. Аз бързам да изпреваря може би следващ въпрос и да кажа, че ние не се отцепваме от БСП – зная, че това вълнува хората.
-Как Ви посрещат членовете, съмишленици на партията?
-Имаме трудности с осмислянето на нашите идеи от по-възрастното поколение. Тези хора живеят с правилото на единството, единство на всяка цена, като се забравя допълнението към това понятие – единство на идейна основа. Хубавото е, че младите хора са възбудени от появата ни и към срещите с членовете на групата проявяват голям интерес.
-С какво Вашата група подпомага парламентарната фракция на БСП?
-Фактът, че съществуваме като отделна група, не означава непременно отлика от позицията на парламентарната фракция на БСП. Това, което считаме, че можем да правим и което е ставало и по-рано, преди да се определим, е да даваме решения и становища в духа на тези принципи, за които говорих. Имаме амбицията да предлагаме свои законопроекти. Не знам дали обърнахте внимание, но нашата група внесе едно предложение за различен начин за събиране на лихвите по старите заеми, с диференциран подход към гражданите. Но за съжаление правителството не обсъди и не взе предвид тази схема. това е само един конкретен пример за действие от наша страна.
-Много са упреците към работата на парламента. Това засяга ви Ви?
-Ще се опитам да бъда възможно най-безпристрастна в оценките си. В началото имаше един период, който действително загубихме време. Но другояче и не можеше – това бе един парламент, който се събра за първи път след демократично проведени избори, където свободно можеше да се изразяват различни мнения. Някакъв катарзис беше нужен, затова се отнасям философски към тези първи месеци, когато емоциите преобладаваха. Но по-късно заработихме делово, особено по комисии. Веднага ще кажа, че има комисии, в които се създават патови ситуации – каквито са комисиите за радио и телевизия и по външната политика. Но по принцип комисиите работят в напрегнат график, така че имаме амбицията да изпълним програмата добросъвестно, като приоритетно се решават законите за ускоряване на икономическата реформа.
-Един въпрос извън политиката и парламента – какво не достига на съвременната жена?
-Отговаряйки на въпроса Ви, може би ще постъпя нелоялно към собствения си пол, но не мога да отделя тежкото положение на съвременната жена от нелекото на мъжа днес. Просто защото се оказваме всички еднакво отговорни за ежедневието. Ако ние сме по-затруднени, то е в емоционален, психологически план, тъй като спойката на всичко добро или лошо в дома е жената. За съжаление жените са първите жертви в новата икономическа ситуация. Но докато не регулираме икономиката като цяло, не виждам как ще стигнем до мечтания ден на жената да избира – в къщи или на работа. Конкретно на въпроса Ви – на жената днес не достига първо време и второ – може би достатъчно кавалерство. Трябва да кажа, че аз протестирам срещу думата еманципация. Мисля, че мъжът и жената трябва да си спомнят за древна Гърция, онази Аркадия – мечтаната страна, в която мъже и жени общуват всеки със своите достойнства, всеки, признавайки различността на другия и уважавайки го именно за това.
-А Вие как успявате да се справите със задълженията и на политик, съпруга, майка…
-Ами ако не е майка ми да помага, мъжът ми да е търпелив, аз нямаше да бъда там, където съм. Не е лесно, никак не е лесно…
-Как виждате бъдещето на българката?
-Ще ми се да е едно бъдеще, в което тя да има избор какво да прави със себе си, с живота си, да няма икономическа принуда, която да й налага определен вид поведение в обществото. В това бъдеще тя ще има вкус към грижата за себе си – иска ми се да дойде времето, когато няма пътьом забързано да хвърляме един гребен на косата и да хукваме към следващата задача. Иска ми се жената да се грижи за себе си със специално внимание и отношение, иска ми се да имаме край себе си мъже, които да ни забелязват и ухажват…
-А в какво вярвате?
-Това е много голям въпрос… В необходимостта от почтеност, от последователност… Забелязвате, че казвам „в необходимостта“, защото ми е трудно да кажа направо „почтеност“, „последователност“, защото имаме нужда всички да възпитаме навици у себе си. Това, мисля, че е особено важно за нация в преходен период.
Разговора проведе Недялка ФИЛИПОВА


image0 (9K)