Преди 550 години монаси пренасят мощите на свети Йоан Рилски по българския “Ел Камино”. Пътят е дълъг 570 км – от Велико Търново до Рилския манастир
Ще се превърне ли националният поклоннически пешеходен поход “Светият път” в българския “Ел Камино”. Такива са надеждите на ентусиастите, тръгнали на 1 юли от Велико Търново към Рилския манастир по пътя на монасите отпреди 550 години, които върнаха мощите на св. Йоан Рилски от старопрестолния град до светата обител.
За един месец групата трябва да извърви около 570 км по маршрут, максимално близък до този, по който през 1469 г. монаси пренасят мощите на светеца.
Поклонническият поход е с благословията на Светия синод, организира се от търновско туристическо дружество и национален инициативен комитет, в който са кметът на Велико Търново Даниел Панов, общественици. Председател е преподавателят по история във ВТУ проф. Пламен Павлов.
Преди 550 г. монашеска процесия от старата столица пренася мощите на покровителя на българския народ от Търново през Никопол, Плевен, Враца, Средец (днешна София), Дупница до Рилската света обител. Монашеската процесия тогава се води от йеромонах Теофан, йеромонах Варлаам, брат Келасий и презвитер Йоан.
“Няма точни данни колко са били тогава участниците. Има писмени сведения и са посочени имената на 4-ма-5-има, но смятаме, че са били между 10 и 15. За тях това е била най-важната мисия в живота. Ако не се беше осъществила, тогава може би Рилският манастир днес щеше да е един от многото манастири в България.
Благодарение на това, че мощите на св. Йоан Рилски са намерили покоя си там, манастирът има духовен покровител, оформя се като духовно и просветителско средище през вековете, стожер на българския дух и историческата памет”, каза ръководителят на похода Евгени Коев.
Три години той заедно с Паскал Пиперков проучвали маршрута отпреди 5 века и половина, за да се възпроизведе сега максимално точно. Групата поклонници за един месец трябва да премине през 4 епархии и 20 общини, 70 селища и на 31 юли да е в Рилския манастир. Постоянният им състав е от около 23-ма души, като сред тях има учители, икономисти, компютърен специалист.
В различните етапи се присъединяват и други местни жители, които извървяват част от прехода. Дори и възрастни хора се включвали като съпътстващи участници в групата за кратък маршрут. Духовният им надзорник е отец Давид.
“Във всички населени места, където спираме, ни посрещат изключително радушно с хляб и сол. Местни самодейни състави изнасят програми, хората се интересуват как да се включат. Подкрепят ни с храна и вода. Там, където няма места за нощувки, ни подслоняват в читалища, кметства или училища, за което благодарим на домакините. Хубаво е, че в малки селца, където черквите нямат постоянни свещеници, нашето идване е повод храмовете да се отворят, да се отслужат вечерни”, допълни ръководителят на похода.
В някои етапи към тях се присъединявали планински водачи, за да ги придружат и да им покажат маршрута.
Групата спира във всички църкви, параклиси и манастири по пътя.
С този уникален поход организаторите се надяват да популяризират поклонническия туризъм, а участниците да придобият познания за православните християнски ценности, да се докоснат до историята, бита, православните храмове и манастири, през които походът преминава, както и до богатото културното и духовно наследство.
“Сигурен съм, че след 10-20 г., а защо не и по-рано поклонническият маршрут “Светият път” ще се превърне в българския “Ел Камино”. Вече е популяризиран в Сърбия, Румъния, Македония.
Засега, докато преминаваме през различните населени места, виждаме изключителна съпричастност, подкрепа, което е много трогващо”, категоричен е ръководителят Коев.
