Любов, любов! В душоса ми са втокна
хеле га бех на дваесе и петь.
И отаднож акълъс ми нальокна.
Ала да знайте любовтос е и изеть.
[ad id=“225664″]
Какво беше напреж, га бехме млади.
Повня си – бех на бригада командир.
Моминки по градини и лювади,
на събор, на Устовскиян панаир.
По-сетне Смолян град ага замяса,
измениха се людесе отандньож.
Напликнаха моминки от селаса
и по-льосно те находаха си мьож.
Учителския институт откриха
и дойдоха студентки, даскалици.
Наш се момчета са навървиха,
зажениха се като будальоци.
Шопкини, македонки и тракийки
по адин родопчанин си влепиха.
Студентки млади, млади мераклийки
във планиньоса са установиха.
ú
Опияняваш ти като ракия
и заедно със мене остаряваш!…
Стихотворението е публикувано ъв Фейсбук, подписано от Ангел Шеев – Шею.
