Иконите внасят небесна благодат в домовете ни. Дори едно копие на светата Дева може да свърши чудо, пред което докторите да онемеят, съобщава в. Ретро.
[ad id=“225664″]
Как помагат иконите и къде сe намират най-лековитите от тях, ще разкажем навръх големия християнски празник Успение Богородично /15 август/. Той е свързан с начина, по който Дева Мария напуска този свят – лек и безболезнен все едно, че заспала. На успението край смъртния й одър били всички апостоли, като само Тома закъснял с 3 дни. Той поискал да й се поклони, отворили пещерата, където била погребана, но в нея видели само погребалната й плащаница.
Енергиен ключ
Силата на иконите. Този въпрос занимава учените от време оно. В миналото религия и наука са вървели ръка за ръка. Но в последствие се разделят. Така например големи учени като Коперник, Нютон, Алберт Анщайн са вярвали силно в Твореца и са се кланяли на неговите изображения и свети отци. До ден днешен е мистерия как става така, че люде след молитва получават изцеление, прозрение, намират решение. За други реалността се променя така, щото да удовлетвори желанията им. Теологията учи, че иконата е отражение на първообраза, т.е. на Бога. И почитайки това отражение, всъщност ние се свързаме с нейния първообраз.
С интрументариума на метафизиката може да се разгадае донякъде чудото на иконите. Факт е, че те променят материалната среда. Как обаче става това. Твърде вероятно е те да са енергиен ключ за връзката на човека с божественото в нас и извън нас. Ако съответната икона има вградени частици на светци, то порталът към чудесата се отваря още по-лесно, подсказват медиуми.
Все пак има три условия за създаване на ефект, който на земята наричаме чудо. Първото е изричане на слово, идващо от сърцето. Второто е силна вяра в съществуването на божествен план, част от който е и самият човек. Третият фактор – иконопистта да е точна. Не случайно най-силните светини по нашите земи са копия на по-стари реликви, които са рисувани от свети мъже. Обяснението е просто. Чрез своя богоугоден живот , прекаран в пост и молитва, те са получили Свише точния хроматичен код на богородичния образ. С негова помощ енергията, която човек отделя при молитва, влиза в резонанс със седмото ниво, където според посветени се намира Бога. И когато тези три ключа са налице, се отваря своего рода Стар гейт-звездна врата, проход към измерението на целебните енергии, към импулсите, които преподреждат действителността около нас по най-добрия начин. Така в крайна сметка молитва пред Св. Богородица генерира онзи чудотворен импулс, който променя живота ни като с магическа пръчка. Всъщност свидетелствата за това са безчет.
[ad id=“263680″]
Роженската Дева
Способно на чудотворен резонанс изображение се пази в Югозападна България в Роженския манастир. Навремето той е бил подчинен на Атонския храм Ивирон.
Спазвайки църковната традиция, и българският получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ — в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса (Вратарница). За разлика от останалите копия на иконата, това е направено от светено желязо, а вътре е обкръжено от десет малки композиции. Те показват събитията от историята на светинята и нейните безброй чудеса. На най-новите от тях е станал свидетел младият свещеник Йордан Аврамов. Той е служил няколко месеца пред Роженската Богородица и си спомня за поне два емблематични случая на чудо, на които е станал свидетел. „Първият беше нa младо семейство, мъж и жена от Кюстендилско. Около 4 години не бяха имали деца. След посещение в Роженската света обител и молитва пред иконата на Богородица им се родиха близнаци, които имах щастието лично аз да кръстя“, разказва младият духовник.
„Не само на ялови жени обаче помагала Божията майка. Не са един и дева случаите на гърци, които идват с парези на ръце и крака, а си отиват здрави и прави“, кръстят се санданчани.
[ad id=“218001″]
Златната ябълка
Следващата светиня, за която има категорични данни, че помага, най-вече при безплодие, се намира в Горни Воден. Бившето село сега е със статут на квартал на Асеновград. Хиляди жени по традиция идват в района, който се слави като меката на булчинските рокли. Доста от бъдещите невести решават да наминат и към храма в района, за да се помолят за лесно сдобиване с челяд. Ритуалът е следният: ябълка, оставена в дар пред чудотворната икона, се разрязва на две и се яде от мъжа и от жената, а семките, дръжката и обелките се заравят на чисто място.
Емблематичен е случаят на фамилия, която се сдобила с наследник въпреки напредналата си възраст. Хората от храм Свето Успение Богородично също са изумени как Божията майка ги е дарила с близнаци при положение, че и мъжът и жената било около петдесетте.
Не по-малко изумителен е случаят на пловдивчанката Камелия, която 8 г. пробвала да забременее инвитро. След като се помолила в храма и изяла ябълка от венеца на Богородица, родила син, който кръстила Христо. Тези и много други случаи води на отчет попадията Николинка. По нейни данни чудодейните зачатия наскоро са минали внушителната цифра 300. “Имаме бебета в САЩ, Австралия, Канада, Англия, както в Гърция и Сърбия”, хвали се жената на свещеника. Казва, че богомолци оставят ябълки, те престояват известно време пред иконата, след което се раздават на нуждаещите се. Получилите богородичната благодат ябълки се наричат варакосани или златни.Една такава но златна е дарена от родилка през 1765 г. За това и народът нарекъл иконата „Златната ябълка“, тъй като този плод вече е част от сребърния и златен обков.
Прелюбопитен детайл е, че наоколо минали няколко депутатки от 42-тото народно събрание. „Има всякакви, навремето и царски особи са идвали. Богородица помага на всеки според вярата му“, казват по-възрастните горноводенци.
Те разказват, че преди 1944 г. царското семейство идвало тук винаги, когато илачите на придворните лекари се окажели безсилни. Когато бил 7-годишен, цар Борис III бил повален от коварна алергия, която никой не можел да определи как да бъде туширана. Бъдещият управник на страната пренощувал в храма и оздравял от само себе си сякаш. Подобен случай е регистриран и със сестра му Княгиня Евдокия през 1934 г. С божията милост тя оздравяла от тежко хронично неразположение. За благодарност царската фамилия дарява на храма мрамор, с който облицоват пода.
[ad id=“236993″]
Бачковската Дева
Необясними неща се случват и в Бачковския манастир, където вече се е заформила свого рода паранормална зона на доброто. В нейния център стои Св. Богородица – Елеуса“ (Умиление). Легендата гласи, че благодатното изображение е едно от 20-те в света, на които самата Пресвета Богородица е позирала. Най-вероятно ликът й е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос. Реликвата е подарена на манастира от двама грузински монаси – Атанасий и Октамир през 1311г. През 1819 г. Богородица с Младенеца е обкована в сребърна ризница. Поверието гласи, че в началото тя била поставена при олтара на манастирската църква. Една нощ обаче иконата сама се преместила до входа. В съня на един от монасите Богородица обяснила, че така ще вижда по-ясно кои посетители на храма влизат с чисти сърца.
През вековете много хора са намерили спасение там, включително и друговерци. Показателен е случаят, който се разказва за малкото турче Сали. То било покосено от неизлечима болест. Родителите опитали какво ли не, за да го върнат към живота, но нищо не помогнало. Докторите подозорали генетична аномалия. Не е тайна, че при българо-мохамедани се наблюдават ареални кръвосмешения. Поколения наред младите се залюбват в едни и същи села. Така в един момент се случва така, че хора се оказват далечни роднини без дори да подозират. В резултат се наблюдават редица проблеми като порок на сърцето и други.
Майката на такова дете по съвет на своя приятелка, българка, го довела в манастира. След като една нощ двамата преспали под иконата, на другия ден Сали се изправил и започнал да тича безгрижно из двора на святото място. Години след тази случка иконата помогнала и на друг мюсюлманин. 56-годишен мъж често идва в Бачково, за да разказва как Богородица върнала щастието на дъщеря му.
Служители от храма споделят и друг документиран с епикризи случай на мъж от Благоевград. Доста тежък бил случаят на Стефан, който страдал от онкологично заболяване с разсейки. Година преди да дойде в манастира, младият мъж обикалял по доктори, които накрая го отписали. „Тогава се хванал за божията сламка, която го отвела до брега на здравето“, кръстят се хората. Стефчо не знаел молитви наизуст, просто започнал да шепти пред иконата онова, което му било на сърцето и на душата. Той разказва, че сякаш някой го обградил като с огромен лъч, от който струяла неописуема енергия. Тогава разбрал, че дните му не са съвсем преброени.
От шестгодишна празника Успение Богородично не пропуска и Йорданка Латева от Хасково. Историята на хасковлийката звучи невероятно, но е самата истина. Йорданка твърди, че като дете била умряла, но Дева Мария я върнала към живота от комата. Оттогава Йорданка започнала да вижда наяве Светата Дева на всеки 15 август.
[ad id=“236999″]
Троянската Троеручица
„Света Богородица Троеручица” бе любимата икона на покойния Патриарх Максим. Тя се пази в Троянския манастир, където се появява необяснимо преди 400 години. Пренесена е от атонски монах, който я оставя в манастира след няколко неуспешни опита да си тръгне с нея – всеки път тя незнайно как се връщала обратно. Светинята е сътворила множество чудеса, разказват преданията. В далечните времена тя изцелила местните хора от болести и прогонила чумата, която върлувала по тези места. А към нейното застъпничество са прибягвали дори и местните мюсюлмани. Едно от най-големите чудеса е, че тя изцелява жените от безплодие. Затова свидетелства преди години йеромонах Никифор, който лично е кръстил дете, родено след като майка му многократно се молила пред Света Богородица Троеручица. Иконата е помогнала и на 14-годишно момче, което имало изкривяване на ръката по рождение. Родителите нямали средства за скъпо струващи манипулации и дошли в Троянския манастир от Кърджали. Всеки ден, в продължение на две седмици, майката и момчето се молели пред иконата. „След дълги молитви сънувах, че красива жена се приближава до сина ми. Погали го нежно по косата със сребърна ръка, усмихна се кротко и ми каза – имай вяра, синът ти ще оздравее“, разказва родителката. По време на храмовия празник на манастира – 15 август, тук се стичат хиляди хора от цяла България. Тогава иконата „Света Богородица Троеручица“ се изнася с литийно шествие от манастира.
[ad id=“237001″]
Достойно ест
Икона с необикновена сила се пази и в центъра на София в катедралата „Свети Александър Невски“. „Достойно ест“ дойде от Атон през есента на 2012 г. Иконата, макар и копие, има много голяма духовна стойност, защото съвпада напълно със светогорския оригинал и се вярва, че също като него върши чудеса, дарява с челяд, помага в живота. По повод многото изцеления на наша територия духовниците казват, че Христос помага чрез образа на Божията майка. А защо нейните икони се отзовават често при безплодие, до сега никой не се е замислял над тази загадка. Може би отговорът се крие в самото житие на Мария. Тя е дъщеря на бездетните дълго време юдеи Йоаким и Анна, които Бог накрая дарил с дете.
източник: MagicBul.net
За да помогнат тези икони на повече хора, споделете статията с близки и познати!
