Държавата е Собственост на Пеевски – ДСП, като Делян Славчев Пеевски. Той пък е момчето на Ахмед Доган, който е взел на безплатна концесия България от 17 години и е онбашията на ДПС. Доказателствата за това са навсякъде около нас и ни ги показват всяка вечер по телевизора дори – за тези, които имат не само очи да гледат, но и акъл да мислят. Всъщност вече се превръща в аксиома – няма и нужда от доказване.
[ad id=“263680″]
Спомняте ли си как се появи Симеон Сакскобурготски в България за втори път през 1997г. – на плакат на Обединението за национално спасение, съставено по идея на Ахмед Демир Доган и редом до самия Доган? А спомняте ли си как след съставянето на „Царското правителство“ през 2001 година, Симеон се появи редом до покойния Илия Павлов – президенът на всемогъщата тогава „Мултигруп“ и го промотира като свой съветник? Тази компания бе създадена от хора, изключително приближени на Сокола, някои от които и досега са мощни бизнесмени, като Николай Вълканов от „Минстрой холдинг“ примерно. А точно тогава до самия Павлов пък се появи едно възпълничко момче с хавайска риза и бермуди и стана нещо като негов личен паж – Делян Пеевски, син на шефката на ТОТО-то Ирен Кръстева, което ТОТО пък Павлов и Васил Божков искаха да приватизират. Пак в същия този момент, до Величеството, заклело се в републиканската конституция като премиер, се появи Бойко Методиев Борисов, – бивш охранител от кариерата, свързан с една от силовите групировки на Прехода и бодигард на комунистическия диктатор – Тодор Живков. Той стана главен секретар на МВР. Общото между всички тези назначения бе дългата ръка на Ахмед Доган и неговият Соколов поглед следеше всяко тяхно действие. Само година по – късно, Делян Пеевски, тогава шеф на младежкото НДСВ, стана парламентарен секретар, а на 24 години, като студент по право, оглави Управителния съвет на Варненската корабостроителница. По – късно, при второто коалиционно правителство на НДСВ – БСП – ДПС, момчето на Мама, вече загубило могъщия си ментор Павлов, стана зам. министър на бедствията и авариите от квотата на НДСВ, а след това бе уволнен със скандал, за да се завърне като депутат от ДПС. В това правителство решенията се взимаха на маса в правителствената резиденция „Лозенец“ от тримата лидери, под ръководството лично на Доган, а после се свеждаха на Народното събрание и Министерски съвет за изпълнение. Премиерът Станишев бе нещо като „сламен човек“, а Бойко Борисов вече бе кмет на Столицата! Нарисувано като картинка управление.
[ad id=“225664″]
Сега да се пренесем през 2013 година. Управлява отново коалиционно правителство, подкрепяно от ДПС, начело със „сламен премиер“. По искане на Сергей Станишев, явно продиктувано от Ахмед Доган, премиерът Орешарски предлага, а управляващото мнозинство е принудено да избере за председател на най- могъщата структура в държавата – ДАНС, Делян Пеевски. Още същия ден на улиците в София излизат хиляди хора, на другия ден вече са десетки хиляди. Протестът е озаглавен с нежното име „DANSwithme“ . Бойко Борисов, тогава лидер на опозицията, заявява, че е в ход план за физическото му премахване след арестуването му, което било сигурно, ако Пеевски е шеф на ДАНС, всъщност затова той бил поставен!? На втория ден от началото на протестите, синът на олигархията е принуден да подаде оставка, а над 30 хиляди протестиращи вече искат тази на премиера Орешарски, който упорито отказва да каже КОЙ е предложил назначението му. Борисов вече мълчи. Тук е добре да се напомни една мъдра сентенция – „Хората не променят същността си, само начините, по които я използват“… Година по – късно, мощно и зрелищно, като къща от карти, рухва банката на властта – КТБ, в която основни играчи са Цветан Василев и Делян Пеевски. Точно от тази банка, съхраняваща държавни пари, потичат едни необезпечени заеми, с които се създава Пеевската медийна империя, която отначало се управлява от Мама, докато детето, останало по КС чудо в парламента след явната му несъвместимост с поста шеф на ДАНС, продължава да го играе депутат, който не ходи на работа. ДПС оттегля подкрепата си за правителството на малцинството, а чрез Йордан Цонев прави опит да затвори за неопределено време всички банки в страната, за да спаси Първа Инвестиционна, която се намира в предфалитно състояние. В крайна сметка я спасяват с парите на другите банки и държавна гаранция /нещо, което отказват преди това на КТБ/. След предсрочни избори, премиер става Бойко Борисов и назначава за финансов министър близкия до самия Пеевски – Владислав Горанов – друг успял млад мъж. Самият Пеевски отново е депутат, който не ходи на работа, но за пръв път започва да го играе и законотворец. Борисов пък удобно е забравил, че това момче, което вече е придобило крупни държавни компании, като „Булгартабак“ примерно, щеше да го арестува и премахва и няма нищо против да споделя властта си с неговия ментор, скрил се дълбоко в Сараите. Играят се циркови спектакли за съдебна реформа и конституционнни промени, а крайните решения за това кой проект за конституция да мине ги взима… уж опозиционната ДПС, чрез Лютви Местан, тогава председател!? Медийната империя се разраства. Онези кредити и цесии от КТБ вече са прехвърлени в ПИБ. По-късно Местан е зрелищно свален от шефското място в партията на Сокола и там е инсталиран младежкият лидер Мустафа Карадайъ, по известен с това, че е „спасил живота“ на Доган от атентатора с газовото пистолетче. От този момент всички официални решения в тази партия се диктуват от Делян Мамин, но идват директно от Сараите в Бояна. Минават още едни избори, Борисов пак е премиер, ДПС пак е в опозиция, а де факто определя почти всички важни управленски решения. Пеевски, който пак не ходи на работа, вече започва да пише и внася законопроекти, при които е в явен конфликт на интереси. След вторичното разграбване на остатъците от КТБ, ако нещо не се намира в „правилните ръце“ – ще го върнем, като приемем закон с ретроактивно действие и посветен само на една банка, като така ще объркаме целия смисъл на търговското право и съдебната практика – „няма проблем“. После следва закон за разкриване на действителните собственици на медиите, включително тези онлайн, за да контролираме и притискаме свободните медии, като го внася първият медиен олигарх в държавата и пак „всичко е точно“. Депутатите от ГЕРБ притеснено и безропотно гласуват всичко, което им се свежда – важното е Баце и Цецо да кажат! Раздават се национални паркове пак при конфликт на интереси, като държавата дори се прави, че не знае кой е реалният собственик и величествено заявява, в лицето на ресорния си министър Нено Димов, че това не я интересува, а отзад надничат онези от ПИБ – „всичко е точно“; притискат се явно собственици на медии, за да ги продадат или подарят на медийното гуру ДП; в обществената БНТ се назначава за програмен директор човек, явно обвързан с ДПС и започва директно да променя и подменя обществената насоченост на съдържанието й – пак „няма проблем“; собственици на предприятия са притискани от правителство и прокуратура, за да ги прехвърлят на държавата, а оттам на правилния човек“ и „всичко е точно“ отново… Важното е, че борим контрабандата с цигарите /нали се сещате кой е собственикът на легалните цигари, горе го пише?/ и броим кутии по кофите за боклук.. Борба с корупцията – какво говорите, няма такава, това си е тежък проблем – на румънците обаче – и заради това „не можем да построим Дунав мост“?! Но пък имаме вече могъщ антикорупционен орган, който не работи, понеже няма ръководство, правила и сграда.Неговият шеф е ясен и ще бъде избран с обикновено мнозинство в НС от обикновени натискачи на копчета… А на бас, че ДПС ще гласува против, но после вътре ще има човек, свързан с Доган и Пеевски. И така всеки ден… „до утре вечер в другия спектакъл“ ! А спектакълът е един и същ, като от време не време се пуска някоя по – малка димка, като съдбата на лъвчетата Терез и Масуд или по-мощна, като Истанбулската конвенция и „третия пол“, а публиката започва да дюдюка, вика, тропа с крака, а после Баце прати лъвчетата в друг континент, Висшият ДС клир на Църквата заклеймява лошите „безбожници“, уволнят някой шеф в БДЖ, самоубие се някой убиец и всички заспиват спокойни и полущастливи. През това време и „Луната спи“, а някой продължава да краде в особено големи размери – парите ни, природата ни, здравето ни, правото ни на качествено образование, бъдещето на децата ни! Кой е този НЯКОЙ? Върнете се пак горе. Всичко друго е приказки за наивници на средна възраст!
[ad id=“263680″]
Преди два дни един велик човек – Елън Мъск осъществи една от мечтите на живота си, изпращайки своята лична кола с най- мощната ракета към орбитата на МАРС и показвайки от нея удивителния космос. Другата му най – голяма мечта е да изпрати туристи на Червената планета и да ги води лично. Убеден съм, че един ден ще се случи, дори и Мъск да не е жив вече! Това са истинските мечти и техните смели носители търсят непознатото, свободното, трудното в живота, за да го предадат на човечеството. Ние сме малка планета, раздирана от огромни конфликти и значими противоречия. Една съвсем мъничка планета пък е нашата страна с хилядолетна история. Тя никога, дори и в години на чуждо иго, не е била собственост на един човек или една корпорация. Няма да стане и сега, но такива опити се правят толкова упорито и нагло, че вече имаме усещането, че живеем на Пеевската планета, направлявана през джипа на Бойко. А пък главен регулировчик на движението е менторът Доган, като се използват и мощни прокурорски светофари. Дали искаме да участваме в това порочно кръгово движение и да забравим за свободата и личните си права е съвсем актуален въпрос, а дали му търсим отговора е друг важен въпрос!
Тук ще завърша с една мисъл на Жан Мартел от чудесния филм „Животът на ПИ“ : „В живота е важно да се слага достоен завършек на нещата. Само тогава можем да продължим напред. Иначе остават думи, които е трябвало да кажем, но не сме казали, неща, които е трябвало да свършим, но не сме свършили, и душата ни тегне от угризения.“ А това бавно, но сигурно ни убива вътрешно!
Нека помислим, уикендът и без това е мрачен и дъждовен….
Велислав Величков*
*Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук
