„Все още няма официално решение на правителството, но когато българин вземе позиция в европейска институция, за нас е гордост“, каза министърът по европредседателството
[ad id=“225664″]
„Все още няма официално решение на правителството. Винаги сме казвали, че когато един българин взема позиция в европейските институции, това за нас е гордост и винаги го подкрепяме. Личното ми мнение в случая е, че познавам Ивайло Калфин и той е професионалист, освен опитен политик, така че би бил един достоен ръководител и генерален директор на тази служба, ако бъде избран, но нека все пак да изчакаме и политическите семейства да изразят своите позиции, да мине официалния ред”. Това каза министърът за европредседателството Лиляна Павлова в ефира Канал 3 в коментар дали правителството ще подкрепи Ивайло Калфин, който е не финалната права за генерален директор на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ и е в надпревара с финландеца Виле Итала, който пък е от ЕНП, политическото семейство на ГЕРБ.
[ad id=“263680″]
”В изминалата година ни се е налагало, не само на европейско, а на всякакво нива да водим не леки дебати, тежки разговори и дебати, да гасим моментни пожари, макар че някои от темите, които са и в нашия дневен ред, този пожар тлее, защото например вече четири председателства не могат да намерят консенсусното решение по темата с мигрантите, нещо което вярвам, че България точно има уникалната възможност и шанс да предложи ново, различно, алтернативно решение и да направим уникалния пробив, бих казала исторически пробив в това. Показахме, че можем да сме и мост, когато става въпрос за отношенията между България и Турция. Можем да сме толерантен партньор, успяхме да върнем в дневния ред на Европа темата за Западните Балкани не само за българското председателство, а като общоевропейска тема, като необратим процес за следващите 20 години. Нещо, което преди една година дори не стоеше на дневен ред”, разказа министър Павлова.
[ad id=“236993″]
„Балканите винаги са били интерес на засилен геополитически интерес, винаги са били обект на налагане на определено влияние, те са такъв обект и в момента с опити за парцелиране, разделяне, опити за влияние, дали политическо, или икономическо, или религиозно, именно нещо, което пък даде на нас силен аргумент в тезата, в която трябваше да убедим, включително тези, които не докрай я подкрепяха, точно преди една година. Преди една година ние казахме, че искаме интеграция за Западните Балкани да бъде топ тема, защото тя е и национален проблем. За нас ако няма мир, стабилност и сигурност на Балканите, това влияе на Европа, това влияе и на България“, посочи Павлова.
[ad id=“236999″]
„Ако сами Сърбия и Косово не осъзнаят, че това, което правим, е в тяхна полза и че не трябва да изпуснат момента и този уникален шанс за тях. Това, което се прави за тях е много, но насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш. Ако те сами не си помогнат в този процес, не намерят начини да решат проблемите, ние им дадохме пример с Македония, подписвайки договор, който не беше лесен, не намерят ли път един към друг, това обрича и двете държави на едно невъзможно евроатлантическо бъдеще, което ще засегне гражданите”, коментира още министърът.
[ad id=“237001″]
„Искаме да сме една идея по-амбициозни, една крачка по-напред да вървим, защото една година по-рано казахме Западни Балкани, тогава казаха „не, абсурд”, „няма да успеете”, „не можете, темата е много трудна, никой не иска и да чуе. Една година по-късно – ето това е голям успех, който постигнахме всички тук в региона. Затова ние решихме, че няма да се задоволим само с политическа декларация, тя е много важна и не трябва да я приемаме за даденост, защото тя все още е под въпрос, вече имаме проект на декларация и той е изключително важен, защото Испания и другите четири държави, които не са признали Косово, още имат своите колебания, дали да я подкрепят, кои да се текстовете вътре в нея. Това е битка, която ще водим, но ние решихме да си усложним още повече уравнението, поставяйки си още един амбициозен план, да предложим и анекс, защото премиерът Борисов винаги е бил много резултатно ориентиран. За него лично като кауза, трябва да покажем на гражданите“, обясни Лиляна Павлова.
[ad id=“238430″]
По думите ѝ политическите елити и политическите декларации са много важни, но „ние трябва да покажем на гражданите от региона какво правим за тях, за да могат да го усетят, да го пипнат“.
„В анекса предлагаме тази свързаност, която да има своето практическо измерение – транспортна свързаност- пътни и железопътни проекти, имаме заявка да направим обща електронна ТОЛ система на Балканите, за да може от събирането на приходите от тези такси да се реинвестират в доизграждането на транспортната мрежа, която Западните Балкани наистина имат нужда да доразвият, заедно с нас и връзките им към държавите членки”, разказа още Лиляна Павлова.
[ad id=“218001″]
„Енергийна свързаност и интерконекторите, диверсификацията е изключително важна. Дигиталната свързаност в ерата на дигиталната трансформация това е изключително важна тема. Това е широколентов достъп, намаляване на роуминг такси, изграждане на такава инфраструктура, че да може Балканите всъщност да станем силиконовата долина на Европа, привличайки инвеститорите от Индия и от този тип държави. Имаме какво да предложим. В България показахме примера, искаме да го разширим към България. Културна, образователна свързаност и разбира се всички необходими проекти свързани с върховенство на закона, реформа на институциите”, разясни тя.
[ad id=“263680″]
„Имаме една пътна карта, железопътна карта и ще кажем: проект за магистрала, проект за жп линия, проект за газов интерконектор, проект за дигиталните магистрали, както ги наричаме – те ще бъдат ясно сложени и на карта и в анекса. По индикативна стойност, тези проекти са в голям мащаб, това е едно хибридно финансиране – 30 млрд. са, но в това влиза собственото им финансиране, финансиране от международни финансови институции – Световна банка, Европейската инвестиционна банка, през инструмента за свързаност в Европа, европейско финансиране по линията за добросъседство и програмите за трансгранично сътрудничество и да привлечем частен капитал”, уточни министърът по европредседателството.
„На 30 април правим конференция за храните, защото това са трите послания, които искаме да дадем: първо – ние не сме второ качество потребители и не може да има разделение на изток, запад, север, юг, малки, големи. Второ искаме в тази тема вече да не става въпрос само за храни, искаме тя да е – храни, напитки, перилни препарати, гримове и изобщо стоки и продукти, които се произвеждат в Европа не трябва да имат различно качество, различен вкус, различно съдържание и разбира се не могат да имат разлика в съставките, само защото се използват в Източна Европа“, каза още Павлова.
[ad id=“236993″]
Тя се надява в София да се постигне специален регламент и специално законодателство, което да е единно европейско, за да може една и съща компания да „трябва да произведе едно и също от този продукт, независимо дали го предлага в София, Берлин, Виена или Будапеща“.
„Това е темата, която ще засегнем и стандартите, които ще предложим и ще ги базираме на тестове, които ние направихме на едни и същи продукти в няколко държави. Имаме подкрепа от държавите от Източна Европа и се надявам, да го отстоим. Комисар Юрова ни подкрепи, Юнкер също, беше много важно председателят Юнкер даде много силна заявка, че това е недопустимо“, заяви Лиляна Павлова.
[ad id=“236999″]
„Институциите понякога си говорят през медиите, нещо което не е най-добрият начин за комуникация. Много би ми се искало, а и това е духа не само на нашето председателство, а и наистина да сме по-единни, по-диалогични, на това залагаме, но както добре знаем, в политиката понякога в политиката има и емоции, има и размяна на реплики.” Така министърът коментира призива на президента Радев за повече светлина и искрите, прехвръкнали между него и зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов след заседанието на КСНС.
