ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 54, 1991 г.
Още нещо за конверсията или
КАК ДА ИЗКОВЕМ ОТ МЕЧОВЕТЕ ПЛУГОВЕ
♦Терминът „конверсия“ отскоро навлезе в нашия речник и в изказвания и публикации намери различни определения и тълкования. Буквалният превод на тази дума е прехвърляне на средства и мощности от една икономическа област в друга. Постепенно значението й беше стеснено и тя започна да изразява препрофилиране на определени технологични линии за военните предприятия към гражданско производство. Това именно провокира интереса към конверсията. При сегашните усилия за излизане на страната от тежката криза на нея се гледа с надежда.
Освен ремонтните предприятия на Министерството на отбраната на конверсия у нас подлежат и поделения на фирмите „Арсенал“, „Бета“, „Електрон“ и „Металхим“. На последния Пловдивски панаир предприятията на Министерството на отбраната представиха около 130 стоки за гражданите, 35 чуждестранни и 65 български фирми, както и много частни стопани, проявиха интерес към изложените резервни части за леки коли „Лада“, „Вартбург“ и „Москвич“, към ремаркетата и караваните, газовите уредби и котлоните, тръбната мебел, радиаторите, подвижните доилни инсталации и медицинската техника. Сключени бяха сделки за десетки милиони лева. Представянето на този род индустрия за трети пореден път в Пловдив убеждава, че Програмата за конверсия на отбранителната промишленост за периода до 1995 година се осъществява. Ако нещата вървят добре, освободените от военно производство мощности за кратко време ще започнат да дават важни промишлени стоки, специализирани технологични съоръжения, високопроизводителни машини за хранително-вкусовата, текстилната и металообработващата промишленост, електронни изделия и медицинска техника. Никой не се наема да каже колко точно ще струва технологичната трансформация. В едно обаче са единодушни и западните, и нашите специалисти – за нейното осъществяване ще бъдат изразходвани повече средства, отколкото за създаването на военната ни промишленост. Цената се свързва най-вече със съотношението между военното и гражданското производство. Западните фирми са възприели определена линия по този въпрос. Делят на военната продукция се движи между 3 и 10 процента. В „Сименс“ например той е три процента, което прави една евентуална конверсия много евтина. За съжаление, българските фирми, изработващи подобни артикули, са значително по-ангажирани към отбраната /между 75 и 100 процента/. Стойността на конверсията се увеличава и от факта, че страната ни разполага с крайно ограничени природни ресурси – нямаме петрол, газ, метали, което налага да внасяме от чужбина скъпо струващи готови продукти. Замразяването на оборотните средства на заводите на Министерството на отбраната също влияе неблагоприятно върху плановете и намеренията. Специалисти и експерти усилено търсят изход от сегашната ситуация, защото нови 200 изделия чакат своя старт към пазара. Един от вариантите е привличане на чуждестранни контрагенти. Конверсията като икономически процес може да се осъществява и планово, и на пазарен принцип. В условията на свободно договаряне на производство между фирмите няма пречки за участие на чуждестранни компании, разбира се, при строго спазване на изискванията за осигуряване на националната отбрана. Това е и пътят за навличане в производството на по-съвършени чуждестранни технологии. В различен етап се намират преговорите с австрийската фирма „Кардуе“, италианската „Превиди“, американската „Фелоус“, японската „Комацу“, тракторните заводи в Харков и Курск. Неотдавна правителството благослови един проект, който няколко месеца чакаше утвърдителна резолюция. То даде разрешение за създаване на акционерна смесена фирма за производство на лекотоварен автомобил „Форд-Пони“ в седем модификации. Тя ще носи името на един от чуждестранните партньори – Солунската фирма НАМКО /Национална автомобилна компания/. Другите участници са германската фирма и авторемонтните заводи на Министерството на отбраната „Терем“. Лицензът е швейцарски. Българските специалисти смятат, че половин година след учредяване на компанията у нас ще бъде сглобен първият автомобил. След три години производството ще достигне 30 000 леки коли пикап и ще носи печалба от 32 милиона марки. По предварителни изчисления единичната цена ще бъде около 40 000 лева. Ако към всички тези цифри прибавим и още една – откриването у нас на 20 000 работни места, става ясно, че сделката е изключително изгодна и е първият голям удар на нашата конверсия. НАМКО ще развива и инженерингова дейност. Поръчки за построяване на заводи „под ключ“ са направили Египет, Мароко, Китай, Съветският съюз, Австрия, страни от Латинска Америка. От казаното дотук съвсем естествено се натрапва един въпрос: не означава ли конверсията, че ще изоставим производството на оръжие, необходимо за армията ни. Отговорът на специалистите от военното ведомство е, че това няма да бъде допуснато. Оръжията ще намаляват по обем и по количество до рамките на постигнатите договорености на Виенските преговори за съкращаване на обикновените въоръжени сили. Определените „тавани“ отговарят на отбранителния характер на военната ни доктрина и на концепцията за „разумната достатъчност“. Работата по усъвършенстването на съществуващите системи обаче ще продължи. Това ще доведе до подобряване на техните качествени параметри, а оттам – до следващото количествено намаление. Всичко това означава, че България ще остане износител на оръжие, твърдят специалистите. Въоръженията и военната техника трябва да бъдат обект на бизнес и в това няма нищо необикновено. Малцина например знаят, че страната на шоколада и сирената – Швейцария, е една от най-големите производителки на съвременни танкове. Подобни сделки не са само източник на твърда валута, те гарантират постоянни работни места. Търговията с оръжие се обуславя и от практическата невъзможност на България да се задоволява с необходимите й за отбрана въоръжения. Срещу износ тя може да получи други типове системи, нужни за националната й сигурност.
Георги КОТАРОВ /БТА/
