Опит за идентификация на една младежка проява и нейните организатори

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 59 1990 г.
ВТОРНИК – СТАРА ДАТА
ОПИТ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЕДНА МЛАДЕЖКА ПРОЯВА И НЕЙНИТЕ ОРГАНИЗАТОРИ
Точно в деня на откриване на първата работна сесия на Великото народно събрание, ентусиазираните момчета и момичета от Социалистическия младежки съюз, което открито не е фракция, младежка секция на БСП, преодолявайки вече наслоеното обществено мнение от успешната студентска стачка, съумя да се опълчи против нейните методи на окупация, против студентското неработене на полето. Няколко наети с пари от членски внос палатки приютяват студентски чучела пред Електродома. Дори с чувство за хумор се пародират всевъзможни искания от рода – да се преразгледа реда на световното първенство по футбол. Целта на стачката. „И ние можем да лежим, но кой ще прибира реколтата”. Девизът на СМС: „Ние вярваме само в това и т.н. и т.н., в което участваме лично!”.
Смели, мили хора! Да, смели, защото ОбС на БСП е против! Как е против! „Не подкрепят, но няма да пречат” – декларира Илко Славейков, един от инициаторите на сега числящия се от 43 души СМС в Стара Загора. От 10,00 до 12,00 ч. вече тринайсет души се бяха записали в най-важният акт на тази акция – подписка за прибиране на реколтата на Калояновец и Горно Ботево през лятото. Е, от това доказателство за добронамереност, повече какво? Да, нещо повече, подкрепят се исканията на „Града на истината” частично – открит съд над Тодор Живков, да се огласят доходите на висшия ешалон, да се отзоват депутатите, които нямат морално право да бъдат в българския Парламент (пак според Илко 47 депутати от СДС имат криминално минало), гласност за досиетата на сътрудниците на бившето шесто управление и т.н. просто блестящо гражданско съзнание, нещо да кажат господа студентите?
А?
Е?
Как е, а?
Прости ми, дясна моя ръка, че те измъчих с казуистика, прости ми, читателю, демагогското ми перчене, просто стилът – това е човека. Просто от пръв поглед всичко е така. На 20 метра от клуба на СМС, на гърба на клуба на БСП. Пред една дълга опашка за месо СМС търси разграничаване от БСП. Такива са декорите. Зад тях – координаторът Мария Стоянова, говорителят Йонко Манев, членът на ръководството Илко Славейков и тримата от няколко месеца в БСП. Привидно самостоятелната акция на СМС в голяма степен е подготвена от щатни и ръководни кадри на друга независима организация – БДМ, приемник на Комсомола. В клуба на СМС една от организаторките Веселина отрони безутешно: „Тия пък от БСП защо не ни помогнат с някое табло, ще им го върнем…” (до обяд и това стана…).
Но къде са всъщност болните амбиции на СМС, колко са болни и колко са техни? Основни техни искания са:
Федерацията на независимите студентски дружества да се регистрира като политическа организация.
Коментар от Илко Славейков: – „Защото нямат право да предявяват политически искания, каквито ние имаме право…”
Независима парламентарна комисия да изчисли щетите от студентската стачка.
В реплики със събиращите подписи Таня Камбурова, ВИФ, трети курс, от стачния комитет на института пледираше: „Това е провокация, аз съм от стачен комитет. Един месец такава организация, никакъв алкохол, оргии и т.н., каквито ни приписваха, не е имало. При приключване на стачката Академичният съвет не предяви никакви претенции за щети. Това вашето е глупава сензация”.
Стачните комитети да заплатят щетите.
Отново реплика на Таня Камбурова: „…при стачните комитети имаше каси за граждански дарения дори и да е трябвало нещо да се заплати, имало е с какво”.
Великото народно събрание да назначи не само председателят на Българската телевизия, но и цялото ръководство (виж по-горе за световния футбол).
На въпроса кои от клаузите на студентските искания акцията не подкрепя, защото Илко и Мария Стоянова отначало категорично заявиха, че частично подкрепят исканията, трябваше да си затворя очите и да не видя откъде Илко взе консултация, но отговорът гласеше: „За исканията на студентите нямаме отношение, тъй като те вече са изпълнени и това е вече отминало”… Ръка моя, неуморна… В това време не отдалече, в клуба на СМС независими млади последователи носеха някаква поставка. Блажени студенти, тези, които ще ви низвергнат, не могат ви достигна, тръгнали са по стълбата надолу… Въпреки взетите неплатени отпуски, въпреки конюнктурния вопъл за прибиране на реколтата. Защо конюнктурен ли? Защото завеждащият Бюрото за младежки труд в разговор за същата тази акция ми призна: – „От района кооперативните земеделски стопанства не ми предлагат никаква работа, раздали са всичко на акорданти”.
И питам аз, след като официално няма никой против студентските искания, след като набирането на работна ръка за прибиране на реколтата е насила хубост, що щат чучела в центъра на града ни? Вярно, че са без лица или с две лица, както щете, но питам аз: кой кого позори?
Ако в града ни няма секция на ФБСМ – официално младежко крило на БСП – защо СМС върши това под благовидност? Дори да са привърженици на радикалното крило на БСП, защо се нагърбват с унизяващ ги мизансцен? Неделчо, Николай, Ангел, Милена, Веселина, Емил – зад тях чучела, пред тях – общополитически спор на „сини” мъже” и „червени” жени, всички на улицата, а едно от исканията на СМС е: „Обявяваме се твърдо против уличния диктат”. Една съзнателна пародия, призована от неосъзнатите гореизброени при цялата си добронамереност, остава това, което е – вторник, термидор, стара дата.
Но нека пак се вслушаме в добронамереността:
Илко Славейков за студентската стачка: „Проявата на екстремизъм се възприе като проява на гражданска доблест. Въпросът за оставката на президента – не са важни думите, а делата, но не го подкрепяме след 14 юли”.
Мария Стоянова: „Аз работя в БДМ на щат, но работя за СМС. БДМ не може да защитава интересите на българската младеж, докато СМС може от позициите си на политическа организация”.
И така, група млади хора от СМС щеше да отиде от понеделник на бригада да прибира реколтата. А до петък събираше желаещи за тази бригада пред две студентски чучела, които няма да отидат на бригада. Това е видял градът ни. Това ще е и в София, Габрово, Бургас, Плевен, Раднево.
А пред подписките Георги Ив. Георгиев, работник в „Марица-изток”, си държеше побелялата глава. „В момент, когато заседава Великото народно събрание, как може. Докога ще ни разделяте? Или искате да сложите капак на студентите. Това е сеир. Вие сте едни деца и някой ви е надъхал. Отивам си и нищо не разбирам.” Малко по-встрани и малко по-късно Илко Славейков убеждаваше своите. „Въпросът беше да се зашуми, да се вдигне шум и да се коментира”.
Любомир ГАТЕВ


image0 (9K)