ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 99, 1990 г.
ПОЗИЦИЯ
ОГЛУПЯВАНЕТО НЕ Е АЛТЕРНАТИВА
Интересно, кога ли ще ни стане ясно колко жестока и глупава е политиката на двузъбеца: „Осанна или разпни го!“ Не за този, когото издигаме в небесата или разчекваме, а за нас самите. На Андрей Луканов навярно му е ясно. И на мен ми е ясно. Сигурно затова не искам да бъда гладиатор в края на двадесети век. А някои крайни агитки на СДС в страната създават точно такава „спорна“ нагласа. Те наподобяват полупълнолетната мая на футболните запалянковци, които посрещат гостуващия отбор със стимулиращите възгласи: „Свине, свине, свине!“ В този дух са и призивите: „БКП – в сибир!“ Но, боже на разума, мъртвите и живи сибирски полета са достатъчно заквасени с пот и кръв на комунисти. Един от бащиците на народите нелошо се е погрижил за това. Срамувам се заради много неща в досегашния живот на моята партия, но още повече бих се срамувал, ако сметна това за достатъчно основание да напусна БСП. И никога пък не бих допуснал в това основание да се впие страхът. Дори още да се повиши цената на бензина, доц. Грозева, пак няма да върна партийния си билет: (Вж. в. „Синя поща“, 2 декември 1990 г.) Какво да се прави – всеки действува, а после се извинява и поправя грешките си най-напред, съобразно своята „хигиена на разума“ и чувствата. Според мен това е в сила и по отношение на прословутите досиета на народни представители. Не считам, че трябва да се жигосват като шугави овце тези хора, но ми е нужна истината. Не за да гъделичкам любопитните си сетива. Не за да унищожавам в себе си представи за идеалния политически мъж. (И друг път съм го писал – на времето, още гимназист, прочетох известната пиеса на Оскар Уайлд, та горе-долу съм наясно с магията на много политически легенди.) Просто е обидно някой да се кичи с претенцията да бъде говорител на нацията, а калъфката на възглавницата му да е пълна с мръсни ризи. Такъв народен представител е нещо като стачкуващ миньор от Перник, който всъщност работи в „Нармаг“ София!? В същия този парламент блудният антисин Румен Воденичаров нарече г-н Стоян Панев, г-н Александър Йорданов, г-н Георги Спасов, г-н Венцислав Медарски „жестоки, жлъчни и жадни за власт катоновци“. Не е прав – Катон много пъти е отказвал предлаганата му еднолична, диктаторска власт. И понеже не е прав, г-н Георги Баев му лепса на изпроводяк ореол от „зайче“ на главата (вж. в. „Дума“, 24 ноември 1990 г.) Дали това е знак за „рогоносец“ или за победа, само той си знае. Пиша тези редове с болка, защото ценя и уважавам художника Георги Баев много преди да съм чувал за Румен Воденичаров. Никога няма да мога да си представя Светлин Русев в тази поза… Впрочем, искрено желая и тримата, които споменах да са с чисти ризи. Не мога да се отърва от усещането, че някои са препълнени от мерака да осъществяват тодорживковия сценарий за „хора-щуки“, които гонят „хората-шарани“, за да вървяло обществото напред. Аман от всички, дето закълъпяват хората на щуки и шарани преди 9-и и след 9-и, и преди 10-и и след 10-и, и когато и да е. Ще осъзнаем ли някога простата истина, че по съблазнителния път към Европа най-напред трябва да се опазим от самоизяждане. Горките Балкани, стига сме потвърждавали натрапвания им през столетията образ на „десерт“ на Азия и „предястие“ на Европа. Нима алтернативата на самоизяждането е ОГЛУПЯВАНЕ. Идеята не е моя, а на популярния американски фантаст Клифърд Саймък. предлага я в един от неговите романи героят – представител на галактическото сдружение, за да бъде спасена Земята от раздиращите я противоречия, от „дефицита на трезво мислене“, от опустошителна война: изкуствено оглупяване на земните жители до равнище, когато те не могат да си служат с оръдията за унищожение. Вярвам, че подобна алтернатива ще остане само в романите. И не мисля, че съм един „наивник на средна възраст“.
Петър ДРАГИЕВ
