Възниква ли нова ос Москва-Анкара, която би могла да се превърне в сериозно предизвикателство и дори проблем за Запада? Андрей Гурков търси отговор на този въпрос след срещата между Путин и Ердоган в Истанбул.
Най-горещата международна тема в момента – конфликтът в Сирия – мина на втори план, след енергетиката. Турският президент Ердоган откри 23-тия Световен енергиен конгрес, чийто най-важен гост беше руският лидер Путин. Двамата с Ердоган използваха трибуната на форума, за да направят важни декларации и да разкрият визиите си за бъдещето. След което се оттеглиха на преговори и присъстваха на подписването на договора за изграждане на газопровода „Турски поток“.
Какво ги свързва
На пръв поглед изглежда, че Путин и Ердоган за пореден път бързо се сближават. Това е тяхната трета среща през последните два месеца – след 9 август в Санкт Петербург и Г-20 в Китай. Освен това двамата са провели и два телефонни разговора, както гласят официалните съобщения.
Възниква ли нова ос между Москва и Анкара, която би могла да се превърне в голямо предизвикателство и дори проблем за Запада? Този въпрос занимава в момента многобройни политици и анализатори в ЕС и НАТО. Отговорът гласи: категорично не! В най-горещия днешен конфликт – този в Сирия – двамата президенти, които световните медии напоследък все по-често наричат „царя“ и „султана“, фактически са противници. Техните геополитически амбиции буквално се сблъскват челно в разрушената от бомби Сирия.
Тъкмо на фона на тази вражда турски изтребители свалиха руски бомбардировач в района на турско-сирийската граница през ноември 2015 година. Москва използва инцидента, за да започне истинска пропагандна и икономическа война срещу Турция – историческия враг на Русия в Черноморския регион. Но какво тогава се случва през последните два месеца? Двамата властници просто установиха, че антизападният им курс е свързваща брънка и сега се опитват да заровят томахавките и да започнат нормализиране на двустранните отношения. На общата им пресконференция Путин обяви незабавната отмяна на забраната за внос на турски плодове и зеленчуци в Русия. Преди два месеца в Санкт Петербург руският лидер все още не беше готов на такава стъпка.
Що се отнася до конфликта в Сирия, през последните седмици двамата лидери изглежда са постигнали разбирателство за най-малкия общ знаменател: Анкара ще търпи руската подкрепа за режима на Асад и засилващото се руско военно присъствие в Сирия, а Москва няма да протестира срещу турската офанзива в северните райони на страната. Пред медиите двамата президенти използваха общи клишета – например, че трябва да се прекратят кръвопролитията и да се допуснат хуманитарни конвои до Алепо. Но Путин отново отдели повече време да гълчи американците, отколкото да се концентрира върху общите позиции с Турция.
Мераците на Ердоган
Много повече време двамата лидери посветиха на енергийната тема, където са и най-близките им допирни точки. Именно по нея беше отбелязан и най-големият напредък на срещата в Истанбул. В присъствието на Ердоган и Путин беше подписан договорът за изграждане на газопровода „Турски поток“ – след двугодишна подготовка и временна криза в двустранните отношения. Той предвижда полагането на две тръби по дъното на Черно море – едната ще снабдява европейската част на Турция, а по другата газът ще стига до Гърция и по-нататък вероятно до Италия. Това е чудесна новина за руския енергиен гигант „Газпром“, защото съоръжението му дава нови възможности. Но концернът трябва да преглътне и нещо неприятно: Путин се съгласи на преференциална цена на руските газови доставки за Турция.
Подписването на договора е добра новина и за гърците, защото изграждането на частта от съоръжението през гръцка територия ще открие много нови работни места. Новината обаче е лоша за украинците: планът на Москва да намали транзита на руски газ през Украйна започва да изглежда реалистичен. Не са особено очаровани и българите, които много искат страната им да се превърне в разпределителен център.
Изглежда, че Ердоган отново се интересува от енергийната проблематика – и Путин всячески го подкрепя. Пред Световния енергиен конгрес турският лидер дори даде заявка за транзит на газ от Туркменистан през неговата страна и обяви, че Турция работи и върху трети проект за АЕЦ, с чиято помощ да покрива до 10 процента от енергийните си нужди.
Както е известно, тъкмо Русия ще строи първата турска атомна електроцентрала „Аккую“. Путин е особено горд с това. Той демонстративно продължава да залага на изкопаемите енергийни източници и на ядрената енергетика, като изобщо не се интересува от възобновяеми източници. И недвусмислено го показа в Истанбул. По този въпрос Путин вижда в турския президент Ердоган свой съмишленик и партньор. И ако наистина станем свидетели на нова ос помежду им, тя ще има енергийно-политически характер.
Нова ос Москва-Анкара?
