Представянето ми пред сватовете през очите на Нора (продължение на предходния случай)
Толкова съм притеснена – родителите ми ще идват да се запознаят с моя Кольо. Отлагах този момент колкото мога, но татко вече не издържа, трябвало да види в чии ръце е милото му дете. Нервна съм, сякаш сто пъти ми е дошло, а не е. Взех си отпуска и всеки ден чистя като умопобъркана – така се опитвам да прикрия тревогата от неизбежната среща.
Тайно го наблюдавам – чеше се в ръба на вратата. Кольо не е лош, просто е мъж – хвърли му бира, дай му един мач, опържи кюфтета и няма да имаш проблеми с него. Чета си книга и знам, че скришом ме оглежда, докато псува футболистите… това ме ласкае. Да му пусна ли, да не му ли… искам го. Само вдигам поглед. Веднага разбира, а нищо не съм направила. Скача от дивана като мечка на яре и разфасова малкото ми тяло.
Вечерта му давам последни указания – да не ругае, да не говори простотии, да се държи нормално и най-вече да бъде редовен човек поне за два дни. Не че е изрод, просто завира при несправедливост – наби първия домоуправител, наби втория, сега той е домоуправител и бие всички – имаме най-прекрасния вход във Вселената. Сутринта лично го обръснах (цялата мивка е в козина), изчистих му ушите и натърках краката му с гел за след бръснене. Слагам го на дивана, облечен в прилични дрехи – честно да си призная, не го харесвам така. Последни напътствия – моля го да не говори за следните неща: как е спал с циганки като малък, как се е напивал по курортите, колко идиотщини е свършил в казармата… Обещава. Отивам да взема родителите си от гарата. Целувки, прегръдки. В асансьора сме, а ръцете ми треперят – единствено ме топли мисълта, че съм го оставила в отличен вид. Ще ги посрещне дружелюбно, ще се усмихне, ще приказваме за каквото там дават по телевизията – напрежението ще отмине.
Отключвам………………………………. Исусе, каква гледка – любимият ми пълзи, целият в кал и салата, а котката Ивелина блажна се вози отгоре му. Казах, че съм объркала етажите и понечих да тръшна вратата, но нашите решиха, че трябва да окажем помощ на този душевноболен човек – той не бил виновен, че се е родил олигофрен. Помогнаха му да се изправи, а аз взех котката. Изведнъж загряха – това не е психичноболен комшия, все пак ключът ми пасна – това е зет им. Какъв ли ужас са изпитали?!
Запознаха се в коридора с мазните му ръце. Седим на масата и мълчим, той е в банята, къпейки Ивка с крак. Баща ми ме гледа свъсено, майка съжалително. Излиза. Облякъл е белия потник с нашивка Sepultura и старите гащи на „Адидас”. Господи……. о, не……. ще бъде себе си. Хвърлям му очни зли искри – поне три години ще стои без секс, ако го направи – заклевам се. Рекохме си неловко наздраве. Кольо отпи голяма глътка от ракията и гръмогласно обяви:
„Според мен глобалното затопляне е педераст.” Родителите ми така се ококориха – аз потънах в сибирска въгледобивна мина. Безсрамно пое теорията си, а нашите гледаха слисани. Трябва да му се признае – разчупи леда. Следват историите от казармата, за циганките, как паднал от мост, как изял лайно по случайност, за студентските години… малоумия безкрай. Мразех го, но нашите така искрено се забавляваха. Направо ги разчекна. Несъзнателно почнах и аз да се смея, въпреки че тия истории съм ги чувала хиляди пъти. Вечерта второ представление, татко чак го прегърна. Лягаме.
Кольо мрънчоти, че го болели пръстите на краката – как може да те болят десет смърдящи израстъка. Съжалявам го. Обръщам се на една страна и си свалям гащичките… захапвам единия крак на плюшеното мече да не се чува… Двата дни изминаха бързо. Изпращаме ги на влака – мъжете си стискат приятелски ръцете, майка го целува. Канят ни спешно на гости – агне щели да му заколят, прасе щели да му купят, от тайната ракия да му изровят. Тренът бавно потегля… Какво толкова му харесаха на моя?!
Обръщам се – лапнал две цигари наведнъж. Осъзнах, че изобщо не беше пушил тия два дни… заради мен.
Никола Крумов 2015г.
Подготовката за срещата, разказана от Кольо
.
